Иконографска схема: Разлика между версии

м
се явява ---> е
м (отстъп след запетая; козметични промени)
м (се явява ---> е)
Образите в Олтарната апсида задължително трябва да стъпят върху такъв „подиум“ – в апсидата след като Христовото тяло се връща в Олтара (хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови), Превъплащението се извършва чрез Светлината, която влиза през прозорците на храма.
 
За разлика от „Светая Светих“(Олтара), Куполът остава физически недостъпен, затова той не е покрит с Преграда, напротив – Куполът трябва да бъде видян от богомолците, защото тайнството на Въплащението се извършва от Небето към Земята. Тази е причината Олтарната апсида по време на богослужение да играе ролята на Стълба, по която Господ слиза от Небето и влиза в храма при миряните. Такава „Стълба“ се явявае също [[Богородица]] – в химните се пее, че тя е „Светата Стълба“.
 
Апсидата се състои от две части – '''Конха''' („мида“) и '''Калота'''.В конхата („мидата“) се изобразява '''Богородица''' – „стълбата“, по която слиза Исус Христос, Сина Божи при хората чрез Чудото на [[Непорочно зачатие|Непорочното зачатие]].В раннохристиянските стенописи тя е била изобразявана в иконографската схема, наречена '''„Оранта“''' – молеща с вдигнати и разтворени в страни ръце, а върху гърдите и (утробата) е поставен в Сияние (медальон) Младенецът Христос.Тази иконография отразява Зачатието – Богородица не го държи в ръце, както в останалите изображения с него, а е показан преди неговото Раждане (нарича се още '''„Богородица Знамение“'''). Като иконографска схема се появява в късните [[иконостас]]и и мястото и обикновено е в центъра на Пророческия ред (ако има такъв върху иконостаса) и особено в случаите, когато храмът или апсидата не са изписвани.
 
Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на Влъхвите“. Още в Ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – Царе с корони (тази иконографска схема е Византийска Императорска). Иконографията на това изображение е '''„Богородица на трон с Младенеца“''' във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да и се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени [[Архангел]]ите [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Гавриил (архангел)|Гавраил]] с царски корони, защото се явяватет като Молители (в лявата си ръка често държат жезъл).
 
От двете страни на прозореца в калотата се изобразява '''„Причастяването на Апостолите“''',а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена '''„Божествена Литургия“''' – като разчупва хляба, Христос казва : „''Яжте и пийте от моята смърт''“ – това е основна Мистерия за [[Християни]]те. Тя се развива в три етапа : В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява [[Ангел]]ите – сцената се нарича '''„Божествена Литургия“''' и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал-подобие по време на църковна служба в храма, а [[Дякон]]ите носят дрехите на Ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в '''„Причастяването“''', но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени [[Апостол]]ите,той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича '''„Мелисмос“''' („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали Литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – [[Йоан Златоуст]],[[Василий Велики]],[[Григорий Богослов]], в лявата си ръка държат [[кодекс]]ите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (от тогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение (в църквата „Св.Петър и Павел“ в [[Търново]] на това място са изобразени '''Старозаветни Архиереи''' (от преди Раждането на Христос), която е един [[Палеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник.
Според Раннохристиянските богословски трактати Църквата е Тялото на Христос – предвещава се от Пророците, основава се на Апостолите, украсява се от Архиереите.Тази Философска програма се отразява посредством Иконографската. В купола се изобразява '''„Христос Вседържител“''', а под купола '''Пророци''',които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с Пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията '''„Божествена Литургия“''' с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от Ангели, облечени като Дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в Олтара над главите на богомолците.
 
Под прозорците – върху пандантивите на купола, се изобразяват четиримата [[Евангелие|Евангелисти]] (седящи и пишещи Евангелията).Тази връзка на архитектурата и иконографията също отразява богословската догма – пандантивите се явяватет архитектурната връзка между стените или стълбовете с купола, а Евангелистите – „Стълбовете на Църквата“,- на връзката с „Небето“, защото Църквата се изгражда, основава на Апостолите.
 
Апостолите Петър и Павел са носители на същата идея – те са основни „Стълбове на Църквата“, Патрони на Римската Църква, двама Мъченика, които са убити от езическата Империя. Ако куполът се издига върху стълбове, двамата Апостоли се изобразяват върху тях – или в огледална схема върху единия от стълбовете, или върху два отделни в западната част. Другият вариант за изобразяването на Първоапостолите е при входа – ако има пиластри, отново в огледална схема те се изобразяват от двете страни на входа. Входът – пространството, през което първо се преминава на влизане в Храма, е свещено.
 
=== Иконографска програма на Наоса ===
Както за Олтара, така също и за Наоса е установен ред за придвижване в Храма.Жените преминават в северната галерия, а мъжете – в южната. Това положение и място на жените, което може да се характеризира като вид „дискриминация“, е постановено от Църквата като наказание, за това, че Жената се явявае носител, проводник на Първородния грях. Жената-богомолка е трябвало да бъде със забулени коси, без накити и по нея да няма нищо, което да напомня за плътски изкушения. Затова в северната галерия по традиция се изобразяват '''Жени-Мъченици'''.
 
Преминаването от южните галерии към северните се извършва пред Олтарната (Царската) Двер. Понеже с това свое действие, Богомолецът извършва прегрешение (преминава пред свещената ос), пред Олтарната Двер той трябва да се прекръсти, за да изкупи греха си. Тези, които са изкупили греховете си, се скупчват пред [[амвон]]а и се молят в „Проскинезис“ („припадане“, поклон до земята). Праведните, несъгрешили християни стоят прави като стълб до края на Литургията – идеята е, че Добрият християнин е Стълбът, върху който се гради Църквата и за да не рухне тя, той трябва да остане изправен, да не сяда, да не се накланя или движи, да бъде като Стълб. Най-праведните християни застават обикновено в източната част на църквата.
Западната стена на наоса има почти същата значимост и „свещеност“ като Олтара, затова нейната Иконографска програма е също толкова строго регламентирана. От двете страни на входа се изобразяват светците '''Петър''' и '''Павел''', а ако те са изобразени заедно в една композиция от едната страна, на срещуположната се изобразяват '''„Св.Св. Константин и Елена“''' в прави фронтални образи, държащи голям Кръст – според легендата, това е Светият Кръст, който те са донесли от Голгота и на който е бил разпнат Исус Христос. Образът на Св. Елена и образи на Жени-Мъченици, които може да бъдат изписвани върху Западната стена на Наоса, показват мястото на жените, ако те изобщо са допускани вътре (това обикновено се е случвало, когато църквата няма Притвор). Ако на това място (Западната стена) не са изобразени „Св.Св. Петър и Павел“ или „Св.Св. Константин и Елена“, биват изобразявани '''„Св. Архангели Михаил и Гавраил“''', като Св. Архангел Гавраил е представен държащ свитък. Освен тези фигури, върху западната стена на наоса могат да бъдат изобразени '''Монаси-Отшелници''','''Стълпници''', често те също държат свитъци с назидателни текстове („Безмълвствувай и ще се спасиш“ и т.н.). Обикновено те се изобразяват в притвора, но може и в наоса, ако църквата няма притвор.
 
Следващият, по-горен регистър в наоса – „към Небето“, и при сцените, и при писане, още от гръко-римско време е утвърдено, да се извършва от ляво – на дясно. Действието в '''„Благовещение“''' започва от север – на юг, „Благовещението“ се явявае начало – първи сюжет, от който започва изписването на сцените в наоса и то продължава логично върху южната стена с композиции, свързани с живота на Христос. Като винаги, първа от тях – непосредствено до Иконостаса, е '''„Рождество Христово“'''.Следват останалите сцени от '''Христологичния цикъл''' – общо взето до '''„Страстите“''',защото „Страстите“ обикновено се изобразяват върху северната стена. Ако храмът е с по-големи размери или цикълът е по-пълен, изписването на тези сцени може да бъде развито върху два регистъра, като е спазено правилото за движение – да се „пише“ от ляво-на дясно. Отново сцените се редуват от източния дял на южната стена към източния дял на северната стена, като завършват с '''„Възнесението“'''.
 
Задължително в Иконографската програма е също изображението на '''„Успение Богородично“''' – над входа на наоса (ако не над западния, то върху някой от другите входове), защото Богородица със своя праведен живот и заради това, че е родила Божя Син, когото е дала в жертва, е заслужила Възкресение и Сън вместо Смърт, след който ще има Пробуждане – затова и мястото на тази сцена е регламентирано. В големите храмове има по три входа – западен, северен и южен, – „Успението“ обикновено се изобразява над западния. Във връзка със задължителната сцена над входа на наоса, в храмовото пространство могат да бъдат изписани и други сцени, свързани с живота на Богородица – например '''„Рождество Богородично“''' или '''„Въведение“''', което показва нейното дълбоко почитание от последователите на християнската религия.