Инквизиция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 1:
'''Светата инквизиция''' или, както е по-широко известна, '''инквизицията''', (от [[латински език|лат.]] ''Inquisition''– „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото [[учреждение]] на Католическата църква. Исторически съществуват три проявни и регионални форми на инквизицията - [[испанска инквизиция|испанска]], [[португалска инквизиция|португалска]] и [[римска инквизиция|римска]].
[[FileФайл:Francisco rizi-auto de fe.jpg|thumbмини|400px|''Auto da fe'', „Акт на вярата“ – публично отричане от грехове на осъдени от Инквизицията в [[Мадрид]] (худ. [[Франсиско Риси]], [[Прадо]])]]
[[FileФайл:Galileo_facing_the_Roman_Inquisition.jpg|thumbмини|338px|„Галилео пред Римската инквизиция“]]
 
Въведена е от папа [[Луций III]] с [[указ декрет]]на [[папска була]] в края [[12 век]] по време на Синода във [[Верона]] през [[1184]] г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата ѝѝ е да разследва и, в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на [[ерес]]. Инквизицията като самостоятелно учреждение със свой административен апарат е учредена от папа [[Инокентий III]] през [[1204]] г. по време на походите срещу [[албигойци]]те, като с нейното създаване са натоварени [[Доминиканци]]те. След 1230 г. Инокентий III поставя инквизиторите под свое пряко управление. Поради тази хронология, най-ранният период на Инквизицията на християнската църква се нарича Средновековна инквизиция, разделена на епископална и папска. По-късно във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които също отговарят единствено пред Римския епископ.
 
Правната процедура се основава на [[римско право|римското право]], установено през [[1 век]]. По-късно папа [[Григорий IX]] установява в много европейски страни т.нар. „Трибунали на вярата“, които са имали за задача да разкриват, разследват и осъждат еретиците (по смисъла на Луциевата була ''Inquisitio Haereticae Pravitatis''). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от ''Ордена на [[доминиканци]]те''. За своята преданост към папския престол и за борбата си с ереста основателят на ордена – Доминик де Гусман е обявен за светец. Известни са и други крайни последователи на Инквизицията, като инквизиторът Бернардо Гуи, който всявал ужас в много страни из цяла Европа.
[[КартинкаФайл:Torture_Inquisition.jpg|thumbмини|300px|leftляво|Инквизицията разпитва обвинен в ерес мъж чрез мъчения [[Испания]]]]
Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Понякога осъдените са понасяли публично изгаряне на клада – т.нар. (акт на вярата) [[Аутодафе]]. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят, (преувеличено, имайки предвид броя на осъдените), е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ – на обществен съд.
 
В [[Испания]] Инквизицията става и кралско учреждение през [[1480]] г. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на [[Испания]] [[крал]] [[Фердинанд Арагонски|Фердинанд]] и [[кралица]] [[Изабела Кастилска|Изабела]]. През първите 18 години от въвеждането ѝѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население над 5 милиона), в т.ч. еретици, [[евреи]] и [[мюсюлмани]], приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията [[марани]] и [[мудехар]]и. Активна дейност това учреждение развива до [[1808]] г., като през този период само в [[Мадрид]] са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в Испания става през [[1826]] г., а през [[1834]] г. Инквизицията е отменена.
 
С годините дейността и предметът на преследване на Трибуналите се променя. Ако през [[13 век|13]] – [[15 век]] тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през периода на [[Ренесанс]]а преследва и еретичната мисъл. През [[16 век|16]] – [[17 век]] Инквизицията се явявае едно от средствата на [[Контрареформация]]та.
 
През [[17 век]] тя е отменена в [[протестантство|протестантските]] държави, а през [[18 век|18]] и [[19 век]] – и в останалите европейски страни.