Иркутска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
м се явява ---> е; козметични промени |
||
Ред 34:
=== Релеф ===
Иркутска област заема югоизточните части на [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] (средна височина 500 – 700 m), представено от Ангарското възвишение (Ангарски кряж), Лено-Ангарското плато и др. [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] е силно разчленено от дълбоко врязаните в него речни долини. На юг и югозапад [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] е ограничено от планината [[Саяни|Източни Саяни]] ('''3114 m''') с хребетите Агулски Белки, Бирюсински, Гутарски, Окински, Удински и др. На югоизток [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] е ограничено от хребетите на Прибайкалието – Хамар-Дабан (2371 m), Приморски хребет (1746 m), Байкалски хребет (2588 m). В североизточната част на областта са разположени Северобайкалската планинска земя, Патомското плато (1771 m), части от Делюн-Уранския хребет (2023 m) и хребета Кодар (3072 m). Югоизточните и североизточните части на областта се отличават с висока сеизмичност.<ref name="bse"
=== Климат ===
Климатът на областта е остро континентален. Средната януарска температура варира от -15
=== Води ===
На територията на областта протичат 65 041 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 309 355 km и принадлежат към два водосборни басейна: на река [[Енисей]] (около 3/5 от територията на областта), вливаща се в [[Карско море]] и на река [[Лена]] (около 2/5 от територията на областта), вливаща се в [[море Лаптеви]]. Към водосборния басейн на [[Енисей]] принадлежи най-голямата река в Иркутска област [[Ангара]] (около 1 100 km в пределите на областта), десен приток на [[Енисей]], заедно със своите големи притоци Иркут, Китой, Белая, [[Ока (приток на Ангара)|Ока]], [[Илим]], [[Чуна]], [[Бирюса]] и др. В северната част на областта протича река [[Долна Тунгуска]], десен приток на [[Енисей]]. Източните и североизточни части на областта попадат във водосборния басейн на река [[Лена]]. Тя води началото си от Байкалския хребет и протича през Иркутска област с горното си течение на около 1 500 km. Нейни основни притоци в областта са: [[Киренга]], [[Чуя]], [[Витим]] и др. В най-източната част протича река [[Чара]], ляв приток на [[Ольокма]] от басейна на [[Лена]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2576/Иркутская_область «Вода России» – Иркутска област</ref>
Разнообразния релеф на областта обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. Основното им подхранване е дъждовно и снежно. Техният воден режим се характеризира с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен отток през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Повечето иркутските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април. Средният многогодишен речен отток съставлява 309,4 km<sup>3</sup>.<ref name="water"
На територията на областта има 229 естествени и изкуствени езера с обща площ от 7732,5 km<sup>2</sup>, а с акваторията на езерото [[Байкал]] – около 19 хил.km<sup>2</sup>. Те са с тектонски, ледников и крайречен произход. Най-голямото естествено езеро в областта е [[Байкал]], на границата с [[Република Бурятия]], което е най-дълбокото и едно от най-големите езера в света. Второ по големина естествено езеро е Орон, разположено в басейна на река [[Витим]], в най-източната част на областта. Изкуствените водоеми в областта са няколко големи водохранилища по течението на река [[Ангара]] – Богучанско, Братско, Иркутско и Уст Илимско. Братското водохранилище
=== Почви, растителност, животински свят ===
На голяма част от територията на Иркутска област са разпространени горските почви. На север те са ливадно-карбонатни, ливадно-подзолисти и подзолисто-блатни. На запад преобладават подзолистите почви с различна степен на оподзоляване, а в южната, лесостепна част – тъмно кафявите и тъмно сивите горски слабо оподзолени почви. В приангарските лесостепи и на територията на бившия Уст Ординско Бурятски национален окръг са разпространени черноземни почви, на места засолени. В планините са разпространени планински горски, планинско-тундрови и ливадни почви.<ref name="bse"
Около 75% от територията на Иркутска област (581 хил.km<sup>2</sup>) е заета от гори, като запасите се изчисляват на 8,2 млрд.m<sup>3</sup>. Разпространени са светли иглолистни гори от лиственица и бор и тъмни иглолистни гори – кедър, смърч и ела. Степната и лесостепната растителност се е съхранила на отделни необработваеми територии. В планинските райони преобладава клекова и планинско тундрова растителност.<ref name="bse"
В горите обитават много животни с ценни кожи (собол, бялка, хермелин), копитни (зубър, елен, лос). във водоемите и реките се среща ондатра и множество ценни видови риби.<ref name="bse"
== Население ==
Ред 57:
== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Map-Russia-Irkutsk-oblast-and-Ust-Orda-Buryatia(Areas).png|
<br>С червена линия са обозначени границите на административно-териториалните единици с особен статут в бившия Уст Ордински Бурятски окръг.]]
В административно-териториално отношение Иркутска област се дели на 10 областни градски окръга, 32 муниципални района, 22 града, в т.ч. 14 града с областно подчинение ([[Ангарск]], [[Бодайбо]], [[Братск]], [[Зима (град)|Зима]], [[Иркутск]], [[Нижнеудинск]], [[Саянск]], [[Свирск]], [[Тайшет]], [[Тулун]], [[Усоле Сибирское]], [[Уст Илимск]], [[Черемхово]] и [[Шелехов]]) и 8 града с районно подчинение и 52 селища от градски тип.
Ред 89:
| Усоле Сибирское || align="right" | 74 || align="right" | 77 989 || гр. [[Усоле Сибирское]] || align="right" | 77 989 || align="right" | 75 ||
|-
| Уст Илимск || align="right" | 227 || align="right" | 82 455 || гр. [[Уст Илимск]] || align="right" | 82 455 || align="right" | 700<ref name="по въздушен път"
|-
| Черемхово || align="right" | 114 || align="right" | 51 230 || гр. [[Черемхово]] || align="right" | 51 230 || align="right" | 130 ||
Ред 99:
| 3.Балагански || align="right" | 6 341 || align="right" | 8 608 || сгт ''Балаганск'' || align="right" | 3 909 || align="right" | 281 ||
|-
| 4.Баяндаевски<ref name="с особен статут"
|-
| 5.Бодайбински || align="right" | 91 987 || align="right" | 19 438 || гр. [[Бодайбо]] || align="right" | 13 104 || align="right" | 1110<ref name="по въздушен път"
|-
| 6.Бохански<ref name="с особен статут"
|-
| 7.Братски || align="right" | 33 024 || align="right" | 52 223 || гр. [[Братск]] || align="right" | || align="right" | 490<ref name="по въздушен път"
|-
| 8.Жигаловски || align="right" | 22 822 || align="right" | 8 452 || сгт ''Жигалово'' || align="right" | 4 983 || align="right" | 403 ||
Ред 115:
| 11.Иркутски || align="right" | 11 672 || align="right" | 119 275 || гр. [[Иркутск]] || align="right" | || align="right" | || ''Болшая Речка'', ''Листвянка'', ''Маркова''
|-
| 12.Казачинско-Ленски || align="right" | 33 276 || align="right" | 17 046 || с. Казачинское || align="right" | 2 607 || align="right" | 560<ref name="по въздушен път"
|-
| 13.Катангски || align="right" | 139 264 || align="right" | 3 362 || с. Ербогачен || align="right" | 1 939 || align="right" | 1145<ref name="по въздушен път"
|-
| 14.Качугски || align="right" | 31 395 || align="right" | 17 032 || сгт ''Качуг'' || align="right" | 6 950 || align="right" | 257 ||
|-
| 15.Киренски || align="right" | 43 904 || align="right" | 18 015 || гр. [[Киренск]] || align="right" | 11 310 || align="right" | 710<ref name="по въздушен път"
|-
| 16.Куйтунски || align="right" | 11 147 || align="right" | 28 555 || сгт ''Куйтун'' || align="right" | 9 487 || align="right" | 312 ||
|-
| 17.Мамско-Чуйски || align="right" | 43 362 || align="right" | 4 002 || сгт ''Мама'' || align="right" | 2 969 || align="right" | 1030<ref name="по въздушен път"
|-
| 18.Нижнеилимски || align="right" | 36 823 || align="right" | 49 049 || гр. [[Железногорск Илимски]] || align="right" | 23 643 || align="right" | 1222 || ''Видим'', ''Новая Игирма'', ''Радишчев'', ''Рудногорск'', ''Хребтовая'', ''Шестаково'', ''Янгел''
Ред 131:
| 19.Нижнеудински || align="right" | 49 977 || align="right" | 63 918 || гр. [[Нижнеудинск]] || align="right" | 33 954 || align="right" | 506 || гр. [[Алзамай]], ''Атагай'', ''Ук'', ''Шумски''
|-
| 20.Нукутски<ref name="с особен статут"
|-
| 21.Олхонски || align="right" | 13 651 || align="right" | 9 655 || с. Еланци || align="right" | 4 028 || align="right" | 250 ||
|-
| 22.Осински<ref name="с особен статут"
|-
| 23.Слюдянски || align="right" | 6 301 || align="right" | 39 455 || гр. [[Слюдянка]] || align="right" | 18 241 || align="right" | 127 || гр. [[Байкалск]], ''Култук''
Ред 145:
| 26.Усолски || align="right" | 6 261 || align="right" | 50 620 || сгт ''Белореченски'' || align="right" | 7 790 || align="right" | 77 || ''Мишеловка'', ''Средни'', ''Тайтурка'', ''Телма''
|-
| 27.Уст Илимски || align="right" | 36 596 || align="right" | 15 274 || гр. [[Уст Илимск]] || align="right" | || align="right" | 700<ref name="по въздушен път"
|-
| 28.Уст Кутски || align="right" | 34 599 || align="right" | 49 726 || гр. [[Уст Кут]] || align="right" | 42 272 || align="right" | 610<ref name="по въздушен път"
|-
| 29.Уст Удински || align="right" | 8 282 || align="right" | 13 549 || сгт ''Уст Уда'' || align="right" | 5 144 || align="right" | 240<ref name="по въздушен път"
|-
| 30.Черемховски || align="right" | 9 887 || align="right" | 28 719 || гр. [[Черемхово]] || align="right" | || align="right" | 130 || ''Михайловка''
Ред 157:
| 32.Шелеховски || align="right" | 1 969 || align="right" | 65 429 || гр. [[Шелехов]] || align="right" | 20 || align="right" | 20 || ''Болшой Луг''
|-
| 33.Ехирит-Булагатски<ref name="с особен статут"
|}
Ред 169:
{{Превод от|ru|Административно-территориальное деление Иркутской области|89705031}}
{{Субекти на Руската федерация}}
[[Категория:Иркутска област| ]]
| |||