Йога: Разлика между версии

 

'''Йога''' ([[санскрит]]: योग) е система от физически, умствени и духовни практики, чиято цел е да се трансформират тялото и ума. Йога е една от шестте [[Индуистка философия|индуистки философски]] школи,<ref>За преглед на шестте ортодоксални школи, с детайли по тяхното групиране, вижте: [[Сарвепали Радхакришнан|Radhakrishnan]] и Moore, "Contents", стр. 453-487.</ref><ref>За кратък преглед на йогийската школа във философията виж: Chatterjee и Datta, стр. 43.</ref> която приема [[медитация]]та за основно средство за постигане на освобождението. Йогин е името на онзи, който практикува Йога.

 

== Етимология ==

Произходът на думата йога в [[санскрит]] може да се изведе от 3 корена, описвайки 3 различни основни значения. <ref>Surendranath Dasgupta's ''A History of Indian Philosophy''. Chapter II:XIV:2</ref><ref>K. S. Joshi ''On the Meaning of Yoga'' Philosophy East and West, Vol. 15, No. 1 (Jan., 1965), p. 53-64</ref><ref>Surendranath N. Dasgupta ''Philosophical Essays'' стр. 89-92 Published 1990 Motilal Banarsidass Publ ISBN 81-208-0750-2</ref>

 

 

== Същност ==

Според [[свами Вишнудевананда]] Йога има пет опорни точки<ref>[http://www.sivananda.org/teachings/fivepoints.html Five points of Yoga]</ref>:

* Правилни упражнения (асани) - тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни, за този, който ги изпълнява и в същото време полезни за тялото, ума и духа.

== Направления ==

Съществуват четири различни Йога направления или Пътища: [[Джнана йога]] или Йога на знанието, [[Карма йога]] или Йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните натури), [[Бхакти йога]] или Йога на космическата любов и [[Раджа йога]] или „царската“ йога. За основоположник на системата Йога се счита мъдрецът [[Патанджали]], който я обособява върху съществуващ вече опит на отделни йоги в творбата си [[Йога сутра]]. Терминологията в нея е изцяло взета от [[Веди]]те и е съобразена с техния авторитет. Ето защо Йога се причислява към една от шестте ортодоксални (признаващи авторитета на Ведите) системи — [[Миманса]], [[Санкхя]], [[Няя]], [[Вайшешика]], [[Веданта]] и Йога.<ref>Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 13-14</ref> Йога системата, изложена в Йога сутра е позната още като ''Ащанга йога'' (ашт — осем и анга — степен, ниво). Тя има осем степени, нива, като всяко следващо ниво е взаимообвързано с предходните и представлява оптимален базис за усвояване и постигане на следващото такова:

 

# [[Яма]] — себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности)

 

=== Християнство ===

 

Някои християни интегрират йога и други аспекти на източната духовност в молитва и медитация, съществува т.нар. [[християнска медитация]] <ref>Димо Дончев, ''Динамична християнска йога. Чи До Ра — пътят на слънчевата енергия'', изд. Славена, 2011</ref>. Това е свързано с желанието да се познае Бог по един по-пълноценен начин <ref>Steinfels, Peter (1990). "[http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9C0CE1D61531F934A35752C0A966958260&sec=&spon= Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East]". New York Times. Линк от 5 декември 2008.</ref> Отношението на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] към йога е основно критично и свързано с опасения основно за издигане на култ към тялото <ref>Римокатолическата църква не осъжда тези практики, но изразява опасения от свързани с тях рискове. През 1989 година [[Свети престол|Светият престол]] изпраща окръжно писмо до [[Католицизъм|католическите]] епископи, което коментира „източните методи“ на молитва, включително йога. В него се казва, че „разбиран по неадекватен и неправилен начин, символизмът [на човешкото тяло] може дори да се превърне в идол и по този начин в пречка за издигането на духа към Бог“. Според Ватикана еуфоричното състояние, достигано чрез йога, не трябва да се бърка с молитвата или да се приема за признак за присъствието на Бог. Освен това писмото предупреждава, че концентрирането върху физическата страна на медитацията може да се „изроди в култ към тялото“, а приравняването на телесни състояния с мистицизма „може да доведе до психически смущения, а понякога и до морални извращения“. Подобни опасения са изразявани още във времето на ранното християнство, когато Църквата се противопоставя на [[гностицизъм|гностицизма]]. {{cite web | last = Steinfels | first = Peter | year = 1990 | url = http://www.nytimes.com/1990/01/07/weekinreview/ideas-trends-trying-to-reconcile-the-ways-of-the-vatican-and-the-east.html?sec=&spon= | title = Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East | publisher = The New York Times | accessdate = 28 май 2010 | ref = harv}}</ref>.

* Свами Вишнудевананда, [http://www.yoga108.info/pritchi/meditacia-i-mantri-swami-vishnudevananda ''Медитация и мантри'']

* Дарин Зийр, ''Офис Йога. Лесни упражнения за заети хора'', ИК "Пулсио", 2011

 

{{Йога}}