Западна Дунавска равнина: Разлика между версии

'''Западната Дунавска равнина''' обхваща западната най-тясна (25 – 30 км) и най-ниска (от 30 до 280 м н.в.) част на [[Дунавската равнина]]. Площта ѝѝ е 7234,9 km², а средната ѝ надморска височина 130 м.

[[Файл:Ogosta.jpg|thumbмини|250px|Река [[Огоста]] в Дунавската равнина, в района на село [[Хайредин]]]]

* на юг – с [[Предбалкан]]а. Граница започва от северното подножие на уединената височина [[Връшка чука]], след това следи подножието на северния разседно обусловен стръмен склон на [[Рабишка могила|Рабишката могила]] (461 м), а по̀по̀ на изток морфотектонски изразената граница се проследява по северното подножие на планинския рид [[Венеца]] (904 м) и [[Широка планина]] (941 м), където по протежението на северното бедро на Белоградчишката [[антиклинала]] ясно проличава морфоложката изява на разломно-дислокационните структури. При село [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]] границата пресича река [[Огоста]] и продължава на изток по северното подножие на разседно обусловения склон на [[Владимировски рид|Владимировския рид]]. Още по̀по̀ на изток обхожда от север уединената височина [[Борованска могила]] и продължава на изток в южната околност на село [[Враняк]]. При село [[Чомаковци]] границата пресича река [[Искър]], следейки на изток подножието на праволинейния и стръмен разседно-обусловен северен склон на [[Маркова могила]], обхожда откъм север по-високия хълмист релеф и достиг до село [[Телиш]].

От западния вододел на река [[Лом (река)|Лом]] до вододела между реките [[Искър]] и [[Вит]] се простира източната – Ломско-Искърска подобласт. Тук с голяма яснота се открояват простиращите се от югозапад на североизток асиметрични вододелни ридове, между които са тясно свързаните с тях добре изразени асиметрични долини на реките [[Лом (река)|Лом]], [[Цибрица]], [[Огоста]], [[Скът]] и [[Искър]]. асиметричните вододелни ридове се отличават с просторни полегати източни склонове, които на изток постепенно и незабележимо преминават към заливната тераса на съседната речна артерия. И обратно, западните склонове на асиметричните ридове се спускат стръмно към леглото на съответната река. Тези морфографски особености на на асиметричните вододелни ридове сес съпровождат с простираща се от югозапад на североизток воделна линия минаваща твърде близко до западния и на значително разстояние от съответния по̀по̀ на изток приток на Дунав. Особено обширна и равна е леко наклонената на изток и североизток повърхнина на [[Златия (Област)|Златията]] в междуречието на [[Цибрица]] и [[Огоста]].

Западната Дунавска равнина има умерено-континентален климат. Тук освен характера на релефа и неговата надморска височина за формирането на климата оказват влияние простирането на областта в пояса на умерените географски ширини, широката ѝѝ връзка с континента, въздействието на далечните и близките водни басейни и решаващата рола на въздушния пренос. Заедно със значителната трансформация на транспортираните различни по произход въздушни маси за формирането на климата в областта съществено влияние оказва релефът на съседните земи и най-вече на карпатската и старопланинската орографска бариера и широката континентална отвореност на цялата [[Дунавска равнина]] на изток и североизток към територията на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]].

Умерено-континенталният климат се потвърждава от количествените и качествените показатели на климатичните елементи. Тук средните януарски температури варират от -1,6  °C (Видин) до -3,2  °C (Кнежа), а средните юлски температури за същите станции са съответно 11,2  °C (Видин) и 10,6  °C (Кнежа), а техните средногодишни температурни амплитуди са значителни: 24,6  °C за Видин и 25,9  °C за Кнежа. Отбелязаните средни температурни стойности свидетелстват за наличието на сравнително горещо лято и на, общо взето, студена зима. от друга страна, изразените тук сравнително големи средногодишни температурни амплитуди илюстрират проявата на континентални черти на климата.

Основните речни артерии в Западната Дунавска равнина с малки изключения водят началото си или от [[Предбалкан]]а или от [[Стара планина]] (река [[Искър]] е изключение от това правило) и се явяватса като транзитни водни артерии през равнината. По големите реки в Западната Дунавска равнина са: [[Тополовец (река)|Тополовец]], [[Видбол]], [[Войнишка река|Войнишка]], [[Арчар (река)|Арчар]], [[Скомля (река)|Скомля]], [[Лом (река)|Лом]], [[Цибрица]], [[Огоста]], [[Скът]] и [[Искър]].