В [[Юрски период|ранноюрския период]] древният суперконтинент [[Гондвана]] започва да се разделя. В резултат на това се образуват [[Африканска плоча|Африканската плоча]] с [[Арабска платформа|Арабия]], [[Индустанска плоча|Индустан]] и Антарктида с Австралия. Процесът завършва на границата между периодите юра и [[креда]] (преди 140—130 милиона години), и след това започва да се образува младата падина на съвременния Индийски океан. През креда, дъното на океана се разраства за сметка на преместването на Индустан на север и намаляванета на площа на Тихия океан и океана [[Тетис (океан)|Тетис]]. В края на периода започва разпадането на единния Австрало-Антарктически континент. По същото време, в резултат на образуването на нова [[Рифт|рифтова зона]], Арабската плоча се отделя от Африканската и се образуват [[Червено море]] и [[Аденски залив|Аденския залив]]. В началото на [[Кайнозой|кайнозойската ера]] разрастването на Индийския океан към страната на Тихия спира, но пръдлжава към страната на Тетис. В края на [[еоцен]]а — началото на [[олигоцен]]а, Индустан се сблъсква с Азиатския континент.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. издательство „Мысль“. 1984 г. стр. 142—191]</ref>
В днешно време движението на тектоничните плочи продължава. Оси на това движение се явяватса средноокеанските рифтови зони на [[Африканско-Антарктически хребет|Африканско-Антарктическия хребет]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийския хребет]] и [[Австрало-Антарктическо възвишение|Австрало-Антарктическото възвишение]]. Австралийската плоча продължава движението си на север със скорост 5—7 см на година. В същата посока, със скорост 3—6 см на година продължава движението си и Индустанската плоча. Арабската се движи на североизток със скорост 1—3 см на година. От Африканската по [[Източноафриканска рифтова долина|Източноафриканската рифтова зона]] продължава отделянето на [[Сомалийска плита|Сомалийската плоча]], която се движи със скорост 1—2 см на година в североизточна посока.<ref name="Дрейф материков и климаты Земли1">[Ушаков С.А., Ясаманов Н.А. „Дрейф материков и климаты Земли“ М. „Мысль“. 1984 г. стр. 10—15]</ref> На 26 декември 2004 г. в Индийския океан, близо до остров [[Симьолуе (остров)|Симьолуе]], разположен край северозападния бряг на Суматра ([[Индонезия]]), се случва най-голямото земетресение в цялата история на наблюдението им — с магнитуд до 9,3. Причина е изместването на около 1 200 km (по някои оценки — 1600 km) земна кора на разстояние 15 м в зоната на субдукция, в резултат на което Индустанската плоча се подпъхва под [[Бирманска плоча|Бирманската]]. Земетресението предизвиква [[цунами]], нанесло огромни разрушения и причинило смъртта на до 300 хиляди души.<ref name="Землетрясение в Индийском океане в 2004 году">{{cite web|url=http://cynami.com/cunami-2004-goda.html|title=Землетрясение в Индийском океане в 2004 году. Данные цунами|publisher=Цунами.ком|accessdate=2012-06-20|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cdmJrTi|archivedate=2012-06-23}}</ref>.
