Консерватизъм: Разлика между версии

[[FileФайл:BurkeReflections.jpg|thumbмини|200px|„[[Размисли за революцията във Франция]]“ на [[Едмънд Бърк]] бележи началото на консерватизма]]

[[FileФайл:EdmundBurke1771.jpg|thumbмини|200px|Портрет на Едмънд Бърк от [[Джошуа Рейнолдс]], 1771]]

Консерватизмът в Англия, впоследствие именуван [[тори]]зъм, възниква в периода на [[Реставрация (Англия)|РеставрацияРеставрацията]]та (1660 – 1688 г.). Основава се на йерархията на хората в обществото, начело на което стои монархът, притежаващ неограничена власт. [[Славна революция|Славната революция]], чиято главна задача е установяването на конституционна форма на управление, довежда до друга формулировка на торизма. Съвременната основа на торизма се явявае суверенитета, закрепен на три съсловия: кралското семейство, [[камара на лордовете|камарата на лордовете]] и [[Камара на общините на Обединеното кралство|камарата на общините]].

[[Колумбийска консервативна партия|Колумбийската консервативна партия]] е основана през [[1849]] г. и свързва появата си с правителството на [[Франциско де Пауло Сантандер]]. Във време, в което термина ''либерали'' се използва за описание на политическите сили в Колумбия като цяло, консерваторите започват да говорят за себе си като за консервативни либерали, а опонентите си наричат ''червени либерали''. От 60-те години на 19 в. до днешно време, партията излиза в подкрепа на силно централизирано правителство, на католическата църква, особено в ролята ѝѝ на защитник на семейните връзки, и е против отделянето на църквата от държавата. Политиката на партията е насочена към равенство на всички хора, правото на частна собственост и противопоставяне на диктатурата. Консервативната партия на Колумбия дълго време е втората по величина партия (след [[Колумбийска либерална партия|либералната]]).

На практика чрез тези принципи, колкото и точни да са те, се претендира за общовалидност, нещо от което по принцип консерватизмът би трябвало да бъде лишен. Именно по това между него и либерализмът съществува ясно открояваща се разграничителна линия. Консерватизмът изхожда преди всичко от традиционализма на отделната държава, а не от англосаксонските традиционни ценности. Ако през XIX в., след [[Реставрация (Франция)|РеставрацияРеставрацията]]та във [[Франция]], обща точка на пресичане на различните консерватизми може да се приеме [[роялизъм|роялизма]], то с течение на времето те започват да варират силно според конкретната страна. [[Национализъм|Национализмът]], особено след ''[[Комунистически манифест|Пролетта на народите 1848 г.]]'' (до този момент това ново идейно течение се обвързва изключително с либерализма), се превръща постепенно в неотменима част от консервативното мислене. Обединението около [[Милитаризъм|милитаризма]] и националните символи е не по-малко определящо от виждането за свободния пазар и социалното неравенство. От друга страна, степента на религиозност у различните национални консерватори съвсем не е еднаква, но това не прави едните по-малко консервативни от другите.

Тук трябва да се отбележи една друга характеристика, която изпъква все повече с течението на времето и за която вече бе споменато. Реагирайки на „прогресивните“ идеи и на развитието на либерализма, консерватизмът не толкова отстъпва, колкото догонва. Това само по себе си представлява необходимост, породена от изискването за адекватна опозиция спрямо радикалните идеи и в перспектива спрямо [[Социализъм|социализма]]. Макар протичащите промени в структурата на общество да бъдат приемани като даденост, от която не би могло да се избяга, противопоставянето им от страна на учения с универсалистка същност не притъпява своята острота. Докато частичните преливания и взаимствания с либерализма са ясно забележими, от края на XIX в. като идеологически [[антипод]] на консерватизма се очертава [[Марксизъм|марксизмът]]. Опитът човешкото развитие да бъде обяснено [[индоктринация|индоктринално]], по една убедителна схема за търсещите [[социални науки|социалнонаучни]] обяснения, е твърде едностранчиво и представлява своеобразен връх на политическия рационализъм и свързаното с него [[утопия|утопично мислене]]. Колкото пригаждането към националните движения в потока на либерализма е приемливо, толкова по-отблъскваща за консерватора е [[пропаганда|пропагандирапропагандираната]]ната [[Световна социалистическа революция|пролетарска революция]]. Именно защото на двата полюса се намират възгледите за еволюционно и революционно развитие на общественото устройство, консерватизмът може да бъде определен като догонващ. С радикализирането и засилването на влиянието на „прогресивните идеи“ и измерението на консервативно отреагиране за защита на традиционализма се изменя.

След предизвикания световен катаклизъм от [[Първа световна война|Първата световна война]] и последвалата [[Октомврийска революция]] в [[Русия]], в Германия, с оглед на [[особен път на Германия|особения ѝѝ път]], възниква и [[реакция]]та на „[[консервативна революция|консервативните революционери]]“ срещу установения [[нов световен ред]] по силата [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]].