Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Първи кръстоносен поход (1095 – 1099): replaced: Отевил → Отвил редактирано с AWB |
м се явява ---> е |
||
Ред 23:
Демографските механизми в държавите и народите от [[Западна Европа]] генерират обществената прослойка на [[феодал]]ните католически професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Тези воини, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници, представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлява в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от „изпадане“ в [[ерес]] и от участие в еретически движения, [[въстание|въстания]] и други нежелани от църквата прояви на [[анархия]]. Според някои автори<ref>Ришар, Ж. ”История на кръстоносните походи"</ref> Западна Европа достига критичен праг на населението за първи път след [[Римската империя|римската]] [[античност]], което „прелива“ и трябва да се канализира според необходимостите на управляващия елит. Не бива да се пропуска, че немалко от тези европейци са обезнаследени [[благородници]], за които походите са авантюри за реализация във [[Феодализъм|феодалното право]] и завладяване на нови владения.
[[Файл:Pope Alexander II.jpg|мини|160px|[[Александър II (папа)|папа Александър II]]]]
Църквата е тази, която може да проповядва пряко всички граници и да заповядва на императори. Силата ѝ се увеличава през [[Ранно Средновековие|ранното Средновековие]], тя изживява своя „[[пубертет]]“. [[Клерикализъм|Клерикалите]] имат въпиюща нужда от [[апостол]]и, [[Светец|светци]] и други модели на подражание, а също така и от общ за всички консолидиращ враг. Подходящ
[[Източно-западна схизма|Източно-западната схизма]] като политическо разделение на [[Християнска църква|християнската църква]] е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнския Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомагат и вече съществуващите разлики между западната и източната църква, папата променя вече съществуващите и потвърдени истини и утвърдени за достоверни [[Догма|догми]], обреди и организация, изяснявани на седемте [[Вселенски събор]]а (период от 325 г. и последен през 786/787 г.). Кръстоносните походи са удобен политически, идеологически и силов метод за ликвидиране на [[схизма]]та с ликвидиране на субекта ѝ от византийска страна. Според ''Киндер и Хилгеман'' две духовни течения придават импулс и мощ на кръстоносното движение:
| |||