Нотр Дам дьо Шартър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг |
м се явява ---> е; козметични промени |
||
Ред 5:
|кутияширина = 270px
|максширина =
|Картинка = [[
|Картинка_описание =
|Място = {{FRA}}
Ред 32:
На същото място са изграждани няколко катедрали, повечето от които стават жертва на твърде обичайния бич на средновековния град, изграден в значителна степен от дърво, без комини: пожарите в епоха, разчитаща на горенето на дърва за готвене и отопление.
[[
Настоящата катедрала е един от няколко френски архитектурни шедьовъра. По време на ранния
Според легендата, от 876 г. насам там се пази плащаница (туника), за която се твърди, че е принадлежала на [[Дева Мария]], ''Sancta Camisa''. Реликвата била подарена на катедралата от [[Карл Велики]], който я получил като подарък по време на кръстоносен поход до [[Йерусалим]]. Всъщност реликвата е дар от [[Шарл II Плешивия]] и се твърди, че тъканта произхожда от [[Сирия]] и датира от 1 век.
Ред 46:
=== Готическа реконструкция ===
[[
[[
След като първата значителна катедрала изгаря през 1020 г., под ръководството на епископ [[Фулбер дьо Шартър]], а по-късно под ръководството на Жофроа дьо Лев, е построена нова римска базилика, включваща масивна крипта.
Ред 53:
На 5 септември 1134 г. пожар унищожава почти целия град, но пощадява римската базилика на епископ Фулбер. Възползвайки се от освободеното пространство пред нефа е издигната западната фасада, която и днес е позната. Работите са започнати от северната кула. От 1142 до 1150 г. е издигнат кралския портал, със своя забележителен скулптурен ансамбъл. През 1145 г. е започната южната кула (наричана понастоящем „старата“ камбанария), чиито строеж е завършен, заедно с острия ѝ връх, през 1160 г. Северната кула (наричана „новата“ камбанария) първоначално има само два етажа. Дълго време тя е покрита със скеле и олово – до 1506 г.
[[
На 11 юни 1194 г. избухва нов пожар, който пощадява само криптите, западната фасада и кулите. Плащаницата на Богородица предвидливо е положена в мартириума, наречен „параклис на Св. Любен“. Възстановяването на сградата, която стои и до днес започва незабавно с дарения от цяла Франция, използвайки плановете на първоначалния анонимен архитект, за да се запази хармоничният аспект на катедралата. Ентусиазмът за проекта е такъв, че местните жители доброволно се събират, за да теглят камъни от каменоломни на 8 km разстояние. Основната част от катедралата е готова до 1220 г., което е сравнително кратък период за средновековни катедрали. Сградата притежава няколко невиждани дотогава архитектурни характеристики (арките и подпорните арки) и въвежда нови строителни методи на голяма височина над земята (като преобразуването на стенобойни машини, известни като [[требушет]] в повдигащи кранове). Старата крипта и кралският портал от средата на 12 век са вградени в новата сграда. Официалното освещаване се състои на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал [[Луи IX]].
[[
[[Анри IV]] е единственият крал на Франция, коронован в Шартърската катедрала, а не в [[Реймс]], какъвто е обичаят. Реймс и Париж били в ръцете на католиците, които се противопоставяли на краля поради протестантската му вяра. Той приема католицизма и е коронован в Шартър през 1594 г.
Ред 76:
== Архитектурно устройство ==
[[Файл:Monografie de la Cathedrale de Chartres - 01 Plan au-dessus du sol - Gravure.jpg|
Тринефната сграда съгласно плана представлява латински кръст с кратък тринефен [[трансепт]] и [[деамбулаторий]]. Източната част на храма има няколко полукръгли радиални параклиси. Три от тях забележимо излизат от границите на полукръга на деамбулатория, четири останали имат малка дълбочина. За определен момент [[свод]]овете на Шартърската катедрала били най-високи във Франция, което се постигнало в резултат на използването на опиращите се [[контрфорс]]и на [[аркбутан]]и. Допълнителните аркбутани, поддържащи [[апсида]]та, се появяват през XIV век. Шартърската катедрала е първата, в конструкцията на която се използва този архитектурен елемент, което му придава съвършено невиждани преди това очертания, позволява да се увеличат размерите на прозорците и височината на [[неф]]а (36 метра).
Особеност на външния вид на катедралата
Шартърската катедрала има девет врати в три портала, три от които са се съхранили от старата романска църква. Северният портал датира от 1230 година и съдържа скулптури от [[Стария Завет|старозаветни]] персонажи. Южният портал, създаден между 1224 и 1250 години, използва сюжети от [[Новия Завет]] с централна композиция, посветена на [[Страшен съд|Страшия съд]]. Западният портал на [[Исус Христос]] и Дева Мария, по-известен като ''Кралски'', датира от 1150 година и е известен с изображението на Христос в Слава, създаден през XII век.
Ред 116:
|-
||
[[
||
[[
||
[[
||
[[
|-style="background: #AAAAAA"
||
Ред 134:
|-
||
[[
||
[[
||
[[
||
[[
|-style="background: #AAAAAA"
||
Ред 152:
|-
||
[[
||
[[
||
[[
||
[[
|-style="background: #AAAAAA"
||
|