Организация на обединените нации: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 51:
=== Общо събрание ===
{{Основна|Общо събрание на ООН}}
[[ImageФайл:UN General Assembly hall.jpg|thumbмини|Зала на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]]]]
Общото събрание е съвещателният орган на ООН. В него вземат участие всички страни членки като всяка от тях дава един глас. Решения по съществени проблеми се приемат при ''мнозинство'' или 2/3 от гласовете в зависимост от важността на проблема.
 
Ред 62:
=== Съвет за сигурност ===
{{Основна|Съвет за сигурност на ООН}}
[[FileФайл:United Nations Security Council.jpg|мини|Зала на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета на сигурност]]]]
Основна грижа на ''Съветът за сигурност'' е запазването на световния мир, което като главна цел на ООН му отрежда изключително важно място. Първоначално съветът се състои от 11 члена – 5 постоянни ([[САЩ]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Китай]]), които единствени имат право на вето, и 6 непостоянни, избирани от ''Общото събрание'' за период от 2 години.
 
Ред 113:
Световното обществено мнение оказва натиск върху Великите сили да продължат преговорите по [[разоръжаване]]. Комитет, съставен от 10 държави (по 5 от Източна и от Западна Европа) започва да работи през март [[1959]] г. Скоро преговорите се оказват безрезултатни и 8 неутрални страни са прибавени. СССР и Западът провъзгласяват общото и пълно разоръжаване за своя цел, но малко се постига в тази посока. Съветският съюз споделя идеята за споразумение в рамките на няколко години. Противно на него Западните сили подхождат към проблема военно: те застават за постепенното изграждане на контролна система. През 1961 г. Общото събрание приема резолюция, според която използването на ядрени или термоядрени оръжия е престъпление спрямо международното право, Хартата на ООН и човечеството. Друго важно събитие, водещо към разоръжаване, е подписването от Съветския съюз, САЩ и Великобритания на [[Договор за забрана на ядрените опити]] на [[5 август]] [[1963]] г. Това споразумение, към което по-късно се присъединяват над 100 страни, забранява експериментите в [[атмосфера]]та, [[космос]]а и под водата, но не и под земята ([[Франция]] и [[Китайска народна република]], също ядрени сили, не го подписват).
 
Най-ярък пример за съревнованието между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]] се явяватса технологичната и космическа надпревара. През юни [[1966]] г. двете суперсили внасят космически проекти за разглеждане. Юридическият подкомитет на [[Комитет за мирно използване на космоса|Комитета за мирно използване на космоса]] решава да ги комбинира и на [[8 декември]] издава исторически документ. Всички ратифицирали го страни се задължават да не поставят оръжия от какъвто и да е тип в орбита, на [[Луна]]та или на други космически обекти. Освен това от тях се изисква използването на всички небесни тела да е за мирни цели. Общото събрание одобрява единодушно документа.
 
В периода [[1966]] – [[1986]] г. се отбелязва нов етап в мирното съжителство на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]]. Напрежението намалява в резултат на ядреното равновесие и разбирането, че при ядрена война няма победител. Засилва се ролята на ООН и се поставя началото на първите директни преговори между двете сили. Така след повече от 6 години преговори [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]] дават съгласието си за проект, насочен срещу бъдещето разпространение на ядрени оръжия. Чрез резолюцията от [[12 юни]] [[1968]] г. Общото събрание приема проекта и подтиква страните членки да го ратифицират.
Ред 161:
{{нобел мир}}
{{Системи за международна сигурност}}
 
[[Категория:Организация на обединените нации| ]]
[[Категория:Носители на награда Сахаров]]
[[Категория:Носители на Нобелова награда за мир]]