Пантюркизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Map-TurkicLanguages.png|thumbмини|400px|Пантюркизмът е насочен къмто страните в които се говорят преобладаващо или малцинствено [[тюркски езици]]]]
'''Пантюркизмът''' или '''Пантуранизмът''' (от [[тураниди]]) е [[геополитика|геополитическо]] и културно движение, което изповядва [[идеология]]та, че страните населени c [[тюркски народи]], следва политически постепенно да се обединят на основата на етническата, културната и езиковата им близост.
 
Ред 7:
Възникването на идеологията на пантюркизма е тясно свързана с понятието за „[[Туран]]“, което се появява като [[антипод]] или противоположност на „[[Иран]]“ (легендарната прародина на [[арии|арийската]] култура, според лингвистичните европейски и предимно германски дирения от първата половина на XIX век, като понятието „арийци“ е за първи път употребено от [[Макс Мюлер]] през 1860 г.) – страна в която господства персийската култура (виж и [[култура на Иран]]).
 
Според разбиранията от втората половина на XIX век, легендарния „Туран“ е на север от Иран и обхваща огромното пространство от [[Кавказ]] до [[Саяни]]те, привключвайки към арела си всички етнически групи от [[Хипотеза за общия произход на урало-алтайските езици|урало-алтайското езиково семейство]]. В този контекст, пантюркизмът е замислен не само като тясно етническа, но и като общокултурна идеология за всички народи били под туранско културно влияние от целия този огромен географски периметър. Към момента на избистряне и формулиране на идеологията, създателите ѝѝ не дават задоволителен отговор на въпроса, каква култура са притежавали тези туранци, които били предимно номади.
 
Възникването на концепцията и идеологията на пантюркизма не може да бъде извадена от контекста на [[голямата игра]], още повече, че тя засяга борбата за обсег на влияние между [[велики сили|великите сили]] именно в страните от т.нар. [[Голям Иран]] и [[Средна Азия]].
 
[[FileФайл:Milliyetçi Hareket Partisi Logo.svg|thumbмини|Знамето на турските пантюркисти]]
Зад идеята на пантюркизма наднича стратегическия замисъл на британската политика да противопостави на Русия и Персия – [[Османска империя|Османската империя]]. След като Руската империя се връща на световната имперска сцена като първа цигулка с успеха си в [[Руско-турска освободителна война|руско-турската освободителна война]], през 1883 г. в Османската империя започва да излиза вестник „Терджюман“ (Преводач), списван от лидера на [[кримски татари|кримско-татарската общност]] край [[Босфор]]а, преподавател и писател – [[Исмаил Гаспрински]]. Именно на страниците на този вестник се развива изпърво идеята за обединение на всички т.нар. тюркски народи. Тази идея първоначално търси главно общата етническа основа сред кримските татари, [[Волжки татари|волжките татари]] и [[азербейджан]]ските интелектуалци в контекста на съвременната по него време [[расова теория]]. Прави впечатление насочеността на пантюркизма къмто великоруските предели и в частност към ханствата покорени от [[Иван Грозни]] по времето на реализацията но проекта „[[Трети Рим]]“. Гаспински се заема с първите езикови стъпки за обяснение на общия произход на всички тюркски езици, като практически съдейства за изчистването към опростена форма на стария турски език – чрез премахване от него на всички персийски и арабски заемки. Неговият замисъл не е оригинален, а подражателен, и се изразява в идеята, този вече изцяло [[турски език]] да се превърне в общ език на всички тюркски народи по света. Идеята на Гаспински, макар и не буквално, е взаимствана и приложена от [[Кемал Ататюрк]]. Тя лежи в основата на създаването на съвременния турски език, който е приемник на [[османски език|османския език]], спрямо когото съвременния турски се различава доста.
 
Ред 23:
Като идеология понтюркизма придобива окончателния си завършен вид в края на XIX век, и в този смисъл не би могъл да се разглежда изваден или вън от контекста на по-раншния [[панславизъм]] (полско творение) и [[пангерманизъм]].
 
Пантюркизмът е припазнат и става част от идеологията на [[младотурци]]те. Независимо от обстоятелството, че не е свързан с османското минало, османското правителство участващо на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през Първата световна война, го използва за своите си цели по възстановяване на предходното имперско влияние на османците в [[Кавказ]]кия регион. По тази линия, османското правителство предоставя помощи и на различни националистически движения в Централна Азия по време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война 1918/21 г.]] в Русия след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. През 1923 г., след успеха на съпротивата на [[Кемал Ататюрк]] срещу [[Антанта]]та, турският журналист Зия Гьок-Алп излиза с книгата „Основни принципи на тюркизма“, която дава нова насока и значителен принос в преформулирането на пантюркистката идеология с оглед новите реалности след края на Първата световна война с [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]]. След успеха на т.нар. кемалистка революция, старата пантюркистка идеология е изтикана и остава на заден план, заместена от [[кемализъм|кемализма]], който проповядва откровено западнячество. Отделно от това успеха на болшевиките в Русия (срещу чийто основни политически врагове е насочен основно пантюркизма – [[Бяла гвардия|белогвардейцибелогвардейците]]те), прави тази идеология не особено актуална и привлекателна в новия геополитически контекст.
 
Нов подем идеологията на пантюркизма реализира след смъртта на Кемал Ататюрк през 1938 г. След края на Втората световна война с присъединяването на Турция към НАТО, тези идеология си възвръща актуалността в контекста на [[Студена война|Студената война]], като средство за идеологическата борба и подронване единството на Съветския съюз, с цел за да се откъснат от влиянието на централната власт в Москва съветските републики от Централна Азия и особено богатия на петрол Азербайджан.
Ред 32:
След падането на Берлинската стена, старата пантюркистка идеология намира най-сериозна подкрепа в Турция и Азербайджан <ref>[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews=33286 THE REBIRTH OF PAN-TURKISM?]</ref>. Турският пантюркизъм е светски и търси опора в османското минало, което чисто фактологично е парадоксално. Исторически за [[огузи|огузко]] заселване в/на [[Анадол]]а (огузите се считат в частност за истинските [[Тюркски народи|тюрки]]) може да се говори след средата на 11 век и най-вече след загубата на Византия в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]]. И до днес е спорен туранския [[генезис]] както на населението на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]], така и на малоазийското население по времето на Османската империя. Последните генетични данни по въпроса за [[произход на турците|произхода на турците]] по-скоро изключват, отколкото подкрепят пантюркистките стремежи на тази страна в чисто етнически план.
 
Въпросът за „героичното пантюркистко минало на Османската империя“ е изключително дискусионен в Турция.[http://asia.actualno.com/news_311643.html] Османската империя е [[теокрация]] и в по-малка или по-голяма степен наследничка на [[Византия]], даже и в чисто [[историческа география|историко-географски]] план. Още във византийската армия са съществували корпуси от т.нар. [[туркополи]], лека кавалерия, лоялна към [[кръстоносци]]те, чийто произход би могъл да се търси в средите на [[стратиоти]]те и [[акрити]]те, формирали известните [[Банда (Византия)|византийски банди]]. След завоюването на ислямските светини [[Мека]] и [[Медина]], с изземването на [[плащ]]а и [[знаме]]то на [[пророк]]а и останалите ислямски светини от [[Селим I]] (чиято майка е [[понтийски гърци|понтийска гъркиня]] от [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]]) от египетските [[мамелюци]], османската династия се тотално поевропейчила. Всички [[валиде султан|валидета]] без изключение от [[16 век]] насам били европейки. Известно е, че по времето на разцвета на Османската империя (16 – 17 век), до началото на 19 век, името „турчин“ било изключително обидно в рамките на империята, както никога през старото византийско време. Освен това за мюсюлманите в Османската империя по това време бил забранен достъпа до държавното управление и военна служба (да са членове на [[Диван (учреждение)|дивандивана]]а и на [[еничарски корпус|еничарския корпус]]). През 17 век с властта на османците се разпореждала [[Кьосем Султан]], нещо нечувано в тюркския средноазиатски свят. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в района на Мала Азия, било предприето по време на управлението на султан [[Ахмед II]].
 
В този контекст, до началото на 19 век, да се търси пантюркистка основа в Османската империя е [[non sens]], още повече, че имперските и&#768;ѝ амбиции са насочени към районите на [[Кавказ]], [[Месопотамия]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], [[Египет]] и [[Северна Африка]], но не и към [[Средна Азия]], като основните външнополитически съперници на Османците се явяватса [[Хабсбурги]]те и [[Сафавиди]]те.
 
=== Eтимологията „турци“ в българската книжнина ===
Ред 56:
* [http://seesbg.com/?b=art&art=157 Турция между Европа и Евразия от списание „Геополитика“]
* [http://www.digsys.bg/bgnews/show_story.html?issue=293213621&media=68195086&class=70470167&story=293213649 “Туран” и туранизмът в България]
* [http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2009/08/04/766044_turciia_otbeliaza_50_godini_opiti_da_vleze_v_es/ Турция отбеляза 50 години опити да влезе в ЕС]
* [http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=226924544&media=68195086&class=70470167&story=226924576 “Атлантизиране на Кавказ?”]
* [http://www.digsys.bg/bgnews/show_story.html?issue=255307424&media=68195086&class=70470167&story=255307904 Пантюркисткият полумесец зина над света]