Прикаспийска низина: Разлика между версии

'''Прикаспийската низина''' ({{lang-ru|Прикаспийская низменность}}) е обширна низина в югоизточната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], простираща се на територията на [[Русия]] ([[Дагестан]], [[Калмикия]], [[Астраханска област|Астраханска]] и [[Волгоградска област]]) и [[Казахстан]] ([[Атърауска област|Атърауска]], [[Мангистауска област|Мангистауска]] и [[Западноказахстанска област]]).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article092757.html «Большая Советская Энциклопедия» – Прикаспийская низменность, т. 20, стр. 577]</ref>

На запад е ограничена от възвишенията [[Ставрополско възвишение|Ставрополско]] и [[Ергени]] и долното течение на [[Волга]], на север – от възвишението [[Общ Сърт]], на североизток и изток – от Предуралското плато, на югоизток – от стръмните склонове на платото [[Устюрт]] и полуостров Мангиншлак и на юг – от бреговете на [[Каспийско море]]. В тези си граници заема площ около 200 хил.km². Ниската и равна повърхност във вътрешните приморски части се намира под морското равнище (от 0 до –28 m), а крайните части се издигат до 100 m относителна височина. В западната си част се пресича от Волго-Ахтубинската заливна тераса. В нея са разположени делтите на реките [[Волга]], [[Терек]], Сулак, долните течения на реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Емба]]. Основната част от низината съответства на дълбоката тектонска падина в югоизточния край на Източноевропейската платформа – Прикаспийската синеклиза. Равнинният релеф е усложнен от малки височини – солени куполи (връх Голямо Богдо 149 m и др.). През антропогена тя е била залята от древнокаспийската трансгресия и по дъното ѝ са се отложили глини и пясъци в северните ѝ части и само пясъци – в южните. Характерни елементи на релефа на низината се явяватса ниските и дълги валове (''беровски бугри'') в делтата на [[Волга]], малките безотточни падини и блюда заети от временни езера на запад от нея.<ref name="bse"></ref>

Климатът н низината е сух, континентален, с относително студена и безснежна зима. Средната януарска температура е от –14 &nbsp;°C на север до –8 &nbsp;°C на брега на [[Каспийско море]] и е по-ниска за дадената географска ширина. Лятото е сухо и горещо със средна юлска температура от 22 &nbsp;°C на север до 24 &nbsp;°C на юг. Годишната сума на валежите е около 200 mm, а на юг и изток и по-малка. Във вътрешните приморски части на изток господстват пустинните ландшафти, а на север, запад и северозапад – полупустинните. Основната растителност е тревистата.<ref name="bse"></ref>

Във Волго-Ахтубинската заливна тераса е развито градинарството и овощарството. Разработват се големи находища на нефт и газ (Уроло-Ембинския нефтогазаносен район), а в езерата Елтон и Баскунчак се добива готварска сол.<ref name="bse"></ref>