Разлика между версии на „Самуиловски височини“

м
се явява ---> е
м (се явява ---> е)
Южните и югозападните склонове на височините се спускат стръмно към [[Овче поле (България)|Овче поле]] и долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]], а северните склонове са полегати, разчленени от гъста долинна мрежа. Билото е широко и плоско, остатък от денудационна повърхнина. Самуиловските височини представляват ерозионно-денудационна форма, моделирана в темето и северния склон на Севернобългарското сводово издигане. Изградени са от долнокредни пясъчници, варовици и мергели.<ref name="грб"/>
 
Самуиловските височини се явяватса важен хидрографски възел в [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между реките течащи на север и северозапад към река [[Дунав]] и на юг и югоизток към [[Камчия]] и [[Провадийска река]]. От тях извират и текат на север към [[Дунав]] реките [[Царацар]] с притоците си [[Война (река)|Война]] и [[Чаирлък]], [[Сенковец]] с притока си Ясенковец и [[Канагьол]] (Казалък). освен това от Самуиловските височини извират [[Провадийска река]] с притока си [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] и река [[Пакуша]], ляв приток на [[Врана (река)|Врана]], от басейна на [[Камчия]]. Югозападните склонове на височените се отводняват от десните притоци на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]].<ref name="грб"/>
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават сивите горски почви, като тук-там са запазени остатъци от дъбови гори, които като цяло са антропогенно изменени. Големи части от билото и полегатите склонове са заети от обработваеми земи.<ref name="грб"/>