Сеул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 39:
== История ==
=== Ранна история ===
[[FileФайл:Korea-Seoul-Amsadong-Neolithic.age-01.jpg|thumbмини|250px|Археологически обект Амса]]
Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето на [[палеолит]]а, а първите останки от уседнал начин на живот са от ерата на [[неолит]]а. Находките в археологическият обект Амса (암사선사유적지), в Кандон-гу, датират между 7,000 и 3,000 години. С навлизането на [[Бронзова епоха|бронзовите оръдия на труда]] към 700 г. пр.н.е., броят на малките селища по течението на река Хан съществено се увеличава, а те самите значително се разширяват.
 
Ред 49:
 
=== Династия Чосон ===
[[FileФайл:Hauptstrasse und Palasttor in Seoul.jpg|250px|thumbмини|Главната улица в Ханян; края на 19 век]]
И Сон-гхе, по-известен като [[Таечо]], [[Узурпатор|узурпира трона]] през 1392 и слага край на династията Корьо и дава началото на династията [[Чосон]], която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 Таечо обявява Сеул за столица, а градът е пременуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца [[Кьонбоккун]], който се е запазил до наши дни. Стената с дължина от 18 km свързвала планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и се явяватса негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видяни в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, две от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец.
 
Между 1405 и 1412 е построен дворецът [[Чханбоккун]], а през 1616 е издигнат двореца [[Гьонхуйкун]]. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон. Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от [[Япоска инвазия над Азия|Япоската инвазия над Азия]], продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет от [[манджури]]те, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Едва по време на управлението на крал [[Чонджо]] (1724 – 1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полустров. През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен по време на Японската инвазия от края на XVI век.
 
=== Японска колонизация ===
[[Файл:Groundbreaking_ceremony_of_Gyeongbu_Line_at_Busan,_1901.jpg|thumbмини|rightдясно|250px|Откриване на ЖП линията Кьонбу]]
Под натиска на [[Япония]] на 24 февруари 1876 Корея слага край на политиката си на изолация и се отваря към външния свят. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения с [[Европа]]. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън, [[Пусан]] и [[Уиджу]] (сега в Северна Корея) е създадена първата мрежа от [[телеграф]]ни линии. През 1899 Инчхън и [[Кьонкин]] са свързани чрез железопътна линия, позволявайки Сеул да бъде достигнат с влак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първия елетрически [[трамвай]]. На 1 януари 1905 е открит [[Железопътна линия|железопътната линия]] [[Кьонбу]], която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти две столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава, за да достигне 730 хиляди към 1936 и 1 418 000 през 1949.
 
На 22 август 1910 Япония [[Анексия|анексира]] Корея и я включва в [[Японска империя|Японската империя]] като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е назначен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо (京城), на корейски Гьонсон, а префектурата към коята спада носи името Кейджо-фу (京城府), на корейски Гьонсон-бу. [[Японци]]те съществено разширяват града, значително подобряват [[инфраструктура]]та му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новоиздигнатите сгради отговарят на модерните тенденции в архитектурата и значително променят облика на Сеул.
[[Файл:Japanese General Government Building.jpg|thumbмини|leftляво|230px|Японската правителствена сграда в Сеул]]
По време на [[Втората световна война]] отношението на японците към Корея е сходно с това във всички окупиранит от Япония територии; Японската империя провежда засилена политика на репресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете са [[Мобилизация|мобилизирани]] като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини. Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната система [[Японски език|японският]] стават единственият език, на който се преподава.
 
Ред 65:
 
=== Корейска война ===
[[FileФайл:KoreanWar recover Seoul.jpg|thumbмини|250px|Американски военни части в Сеул; септември 1950]]
На 25 юни 1950 севернокорейската пехота и танкове преминават 38-мия паралел и осъществяват главен удар по направление коридора [[Почхон]] – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите [[Онджин]] и [[Чхунчон]] в източния район. Три дена по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските на [[ООН]] (от които 90% американско участие) КНДР търпи първите си загуби. На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от [[Морска пехота|морската пехота]] и 7-ма пехотна дивизия правят [[Битка при Инчхън|десант в Инчхън]], считан за морската врата към южнокорейската столица. Битката е спечелена бързо и войските на ООН предприемат бавен и изключително кървав поход към окупирания Сеул. На 28 септемвеи Сеул е освободен, а севернокорейските войски разгромени.
 
Почти месец по-късно в [[Корейската война]] се включва и [[Китай]], който се включва с 200 хиляди души на страната на Северна Корея. На 3 януари 1951 американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операция [[Операция Разрушител|Разрушител]], но градът е в пълни руини. Някои сравняват разрушенията с тези претърпение от [[Берлин]] по време на Втората световна война.
 
От избухването на войната до края ѝѝ на 1 август 1953 Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея.
 
== Най-нова история ==
Ред 76:
 
== География ==
[[FileФайл:Large Seoul Landsat.jpg|thumbмини|200px|Сателитна снимка на Сеул]]
Сеул се намира в северозападната част на Южна Корея на 56 km от границата със Северна Корея. Градът обхваща територия от 602.25 km², а средната му [[надморска височина]] е 87 метра. Територията на столицата е разполовена от река [[Хан (река)|Хан]] (한강; 漢江), а в близост до града се вливат притоците на Хан Букханган и Намханган. Сеул е заобиколен от множество планини. В близост до центъра на града се издига планината [[Намсан]] (남산; 南山; „Южната планина“), на която са разположени [[Телевизионна кула|телевизионната кула]] и лифт. В северната част на Сеул се извисява планината [[Букхансан]] („Планината на север от Хан“, а плаината [[Намхансансьон]] е в южен Сеул. Градът е заобиколен от множество китни долини, в които са разположени множество села и будитски храмове и манастири. Южно от Сеул се намира планината [[Гванаксан]], която е особено популярна дестинация за отдих сред жителите на столичния град.
 
Ред 84:
 
=== Климат ===
Климатът в Сеул е смесица между [[влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]] и [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. В Сеул налице са четири отделни сезона, а летните и зимните температурни амплитуди са ясно отчетливи. През лятото под влиянието на течение от [[Тихи Океан|Северния Тихи Океан]] времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30 °C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия от [[Сибир]] студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0 °C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в тридневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания в [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]], валежите от сняг са особено мразовити и често са причина за образуване на [[Поледица|поледици]]. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменна част от Сеул, но в периода май – септември градът попада под влиянието на Източноазиатския мусонен сезон когато се изсипват най-много валежи, дотигащи през юли и август над 300 mm на квадратен метър.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за [[Сеул]] (1971 – 2000 г.)
Ред 145:
 
== Административно деление ==
[[Файл:Map Seoul districts de.png|thumbмини|325px|Административно деление]]
Сеул се дели на 25 район (гу или ку; 구; 區). Районите са с различна големина (между 10 и 47 km²) и брой на жителите (между 140 и 630 хиляди). Район Сонпха е най-населеният, а Сочхо е най-големият по площ. Администрацията на всеки район изпълнява голяма част от функции, които са в юрисдикцията на градските управи в други държави. Всеки гу се дели на квартали (тон; 동; 洞). В някои район има едва няколко квартала, а други гу се характеризират със значителен брой донг. В Сеул има общо 522 квартала (행정동).
{|
|-
| valign="top" |
* [[Йондьонпхо-гу]] (영등포구; 永登浦區)
* [[Йонпхьон-гу]] (은평구; 恩平區)
* [[Йонсан-гу]] (용산구; 龍山區)
* [[Канбук-гу]] (강북구; 江北區)
* [[Кандон-гу]] (강동구; 江東區)
* [[Каннам-гу]] (강남구; 江南區)
* [[Кансо-гу]] (강서구; 江西區)
* [[Кванак-гу]] (관악구; 冠岳區)
* [[Кванджин-гу]] (광진구; 廣津區)
* [[Куро-гу]] (구로구; 九老區)
* [[Кьомчхон-гу]] (금천구; 衿川區)
* [[Мапхо-гу]] (마포구; 麻浦區)
* [[Новон-гу]] (노원구; 蘆原區)
| valign="top" |
* [[Содьомун-гу]] (서대문구; 西大門區)
* [[Сонбук-гу]] (성북구; 城北區)
* [[Сондон-гу]] (성동구; 城東區)
* [[Сонпха-гу]] (송파구; 松坡區)
* [[Сочхо-гу]] (서초구; 瑞草區)
* [[Тобон-гу]] (도봉구; 道峰區)
* [[Тондьомун-гу]] (동대문구; 東大門區)
* [[Тонджак-гу]] (동작구; 銅雀區)
* [[Чонно-гу]] (종로구; 鍾路區)
* [[Чун-гу]] (중구; 中區)
* [[Чуннан-гу]] (중랑구; 中浪區)
* [[Янчхон-гу]] (양천구; 陽川區)
|}
 
Ред 187:
 
Към края на 2003 в Сеул са живеели 102,822 жители на около 90 държави или 1% от населението на столицата. Спрямо всички останали южнокорейски градове в процентно отношение в Сеул живеят най-много чужденци. Сравнена с други столични градове южнорейската столица има един от най-ниските проценти на чуждестранно присъствие в цял свят. В Сеул живеят 52,572 [[китайци]], 11,484 [[американци]], 6,139 [[японци]] и 32,27 представители на други държави. [[Българи]]те в Южна Корея са около 150 души, като мнозинството от тях живеят в Сеул<ref>http://www.mfa.bg/bg/pages/view/1943</ref>.
[[FileФайл:Myeongdong2.JPG|320px|thumbмини|Корейците съставляват 99% от населението на Сеул]]
{|
| valign="top" |
Ред 259:
 
== Икономика ==
От края на Корейската война до наши дни Сеул е постоянен процес на модернизация. Благодарение на бързата [[индустриализация]] и разцвета на местната икономика столичният град се превръща в един от най-важните икономически центрове в Азия. В периода 1989 – 1998 южнокорейската иконимика годишно се увеличава с 11,6%, като Сеул е отговорен за най-съществената част от растежа и&#768;ѝ. Към 1997 [[безработица]]та възлиза на едва 2,7%, но в края на същата година Южна Корея е въвлечена в [[Азиатска финансова криза|азиатската финансова криза]]. В резултат на този неочакван срив, в национален мащаб безработицата скача до 9%, а [[брутен вътрешен продукт|брутният вътрешен продукт]] се свива с 5,5%. Въпреки това страната успява бързо и умело да се измъкне от кризата, а положението в Сеул бързо се възвръща в рамките на нормалното. Въпреки че Сеул представлява 0,6% от територията на Южна Корея, градът е отговорен за 21% от държавния БВП. Благодарение на успешната [[децентрализация|политика на децентрализация]], започната още по време на японската колонизация, Сеул е изгубил позицията си на основен индустриален център в страната, но в сферата на услугите градът продължава да бъде най-важен.
 
В Сеул са разположени представителствата на повече южнокорейски компании, както и почти всички седалища на международни фирми. Най-добре развитите [[Индустрия|индустрии]] в града са химическата, текстилната, машиностроителната, производството на бяла и черна техника и производството на хартиени материали. От регистрирани към 1999 година 75,285 предприятия на територията на Сеул, едва 232 имат наети повече от 300 работници, а малките и средни предприятия имат средно по шест работника. Сред най-важните южнокорейски компании със седалища в Сеул са Samsung, LG, Hyundai, Kia и SK Group.
Ред 273:
Инчон и Гимпхо са свързани със Сеул чрез магистрали, а до Инчон върви специална железница, която свързва района на летището със столичния град. До Инчон (#5 и #9) и Гимпхо (#1) стигат три от метро линиите, а също така от и до двете летища има редовно движещи се маршрутни таксита.
 
== Култура ==
== Образование ==
Сеул е и образователният център на Южна Корея. В града се намират 36 висши учебни заведения, най-реномираните сред които [[Държавен университет Сеул]], [[Корейски университет|Корейския университет]], [[Университет Йонсей]], [[Университет Сункюнкван]] и [[KAIST]].
Line 329 ⟶ 328:
 
{{Столици в Азия}}
 
[[Категория:Сеул| ]]