Скитски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век след н.е. ---> век.; козметични промени
м се явява ---> е
Ред 46:
* Иранско *d > сарматско d/δ ~ скитско l. В скитски за разлика от сарматски по времето на Херодот (първата половина на V в. пр. Хр.) иранското *d през стадий на зъбно [[проходна съгласна|проходно]] (търкаво/фрикативно) /δ/ се е развило във фонема /l/. Това явление е фиксирано в:
** скитското племенно название Παραλάται, обозначаващо според [[Херодот]] управляващата скитска династия и обяснено от него с помощта на израза Σκύθαι βασιλητοι „царски скити“, съответства на иран. *paradāta- „поставен отпред, назначен по закон“, ср. авест. paraδāta- (почетна титла, букв. поставен отпред).
** общото самоназвание на скитските племена Σκόλοτοι (Херодот) произлиза от иран. *skuda-ta- „стрелци“ (Szemerényi 1980:17 – 23), където -ta- е показател за събирателност. Производни на дадения етноним се явяватса гръцкото название Σκύθαι, в асирийски клинопис Ašgūzai или Išgūzai (ок. 680 г. пр. Хр.), староеврейското אשכנז (Aškenez), библейския епоним на скитите. Това подтвърждава, че в дадения етноним първоначално мястото на скитското /l/ се е заемало от зъбно фрикативно /δ/, което се предава с гръцко Θ, асирийско z, староеврейско z.
** Личното име Λύγδαμις (гр.), Tugdamme (асир.) (7 в. пр. Хр.) < иран. *duɣδa-maišī- „владеещ млечни овце“.
** В сарматски и осетински иранското *d се е запазило непроменено, както е видно например от гр. Τάναϊς р. Дон, осет. ''дон'' < *dānu- „река, течение“.