Суверенен Малтийски орден: Разлика между версии

 

== География ==

 

В днешно време [[Италия|Италианската република]] признава съществуването на Малтийския орден на своя територия в качеството на суверенна държава<ref> Андреев А. Р., Захаров В. А., Настенко И. А. История Мальтийского ордена. XI—XX века.&nbsp;– М.: SPSL&nbsp;– „Русская панорама“, 1999.&nbsp;– 464 с.</ref>, а също и екстериториалността на наговата резиденция в Рим, Малтийския дворец, и на т.нар. [[Магистрална вила|Магистралната вила]]. От [[1998]] година орденът владее и [[Фрот Сант Анджело]], също притежаващ екстериториален статус с течение на 99 години от момента на сключването на договора с правителството на Република [[Малта]]. По такъв начин, орденът формално има територия, над която се осъществява собствена юрисдикция. Въпросът за фактическия статус на тези територии (собствена територия на ордена или територия на дипломатическо представителство, временно придадена за неговите нужди) се явява предмет на абстрактни юридически дискусии. Фактически Суверенният военен орден на Хоспиталиерите на св. Йоан Йерусалимски, Родоски и Малтийски се явява крайно влиятелна структура. Неговите политически позиции са такива, че въпросът за уточняване на статуса на щаб-квартирата му едва ли ще се разреши в близките времена.

 

=== Интересен факт ===

Във вратите на резиденцията на малтийските рицари в Авентина, [[Магистрална вила|Магистралната вила]], по проект на [[Джовани Пиранези]] е направен специален отвор. Има мнение, че оттам се виждат цели три държави: Малтийският орден (на когото принадлежи резиденцията), [[Ватикан]] ([[Свети Петър (базилика)|базиликата Свети Петър]]) и [[Италия]] (на която принадлежи всичко отстрани). Да се отличи вида на отвора от обикновените прозорци на замъка е лесно: на него винаги дежурят двама въоръжени карабинери<ref>Путеводитель по Риму. Семь холмов&nbsp;– Авентинский холм</ref>.

 

== Население ==

 

Съгласно Конституцията на Малтийския орден, членовете му се разделят на три класи. Всички те са длъжни да водят примерен живот в съответствие с учението и заповедите на Църквата и да се посветят на работите на ордена за оказване на хуманитарна помощ. Членовете на първата класа са Рицарите на справедливостта или Признатите рицари и Признатите манастирски капелани, които са дали обет за „бедност, целомъдрие и послушание, водещо към живот според Евангелието“. Те се смятат за монаси по каноническото право, но не е задължително да прекарат живота си в манастири. Членовете на Втората класа са рицари на послушанието, даващи обет за послушание, длъжни да живеят по християнските принципи и възвишените нравствени принципи на ордена. Рицарите на справедливостта са длъжни да спазват предписанията за рицари-послушници.

 

== Икономика ==

Орденът има некомерсиална планова икономика. Източници на доходи са на първо място дарения, също и продажба на пощеснки марки и юбилейни монети. Малтийският орден притежава и своя собствена валута – малтийско скудо. Установен е курс към еврото: 1 скудо = 0,24 евро<ref>http://www.orderofmalta.int/catalogue/38626/a-little-history/</ref>.

 

Орденът успява да извоюва в [[Сирия]] суверенни права. След неговото прогонване от [[мамелюци]]те в началото на XIV век, орденът завладява византийския остров [[Родос]] в [[Егейско море]], където създава самостоятелна държава

 

Фанатизираните войни на [[исляма]] в крайна сметка прогонват западните окупатори от Светите земи. След загубата на Йерусалим през 1187 г., хоспиталиерите са изолирани в [[графство Триполи]], а след падането на [[Акра (Израел)|Акра]] (''Akko'') през 1291 г. орденът търси подслон в [[кипър]]ското кралство.

 

Орденът на [[Тевтонски орден|Тевтонските рицари]] първоначално е създаден по подобие и функция на хоспиталиерите-йоанити и произлиза от болница за ранените и болни немски рицари в [[Палестина]], но по-късно се превръща в чисто военен орден.

 

През 1522 г. турците, водени от султан [[Сюлейман I]] (наречен по-късно „Великолепни“), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров [[Малта]], който им е предоставен от [[Карл V]], [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и крал на [[Испания]] и [[Сицилия]]. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден.

 

 

Но недостатъците на [[Малта]] се компенсират от две големи предимства. Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в [[Средиземно море]], а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град [[Мдина]] в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Те харесват Голямото пристанище, където на един полуостров има малък форт. Те започват веднага да строят край него новите селища [[Биргу]] и [[Сенглеа]] и около тях изграждат солидни укрепления – високи стени с кули и бастиони. Трябва да се отбележи способността на рицарите бързо да се нагодят към новите условия. Оказва се, че те са ограничени на един малък остров и трябва да организират живота си по съвсем друг начин от този, на който са свикнали в просторните земи на [[Близък изток|Близкия изток]]. Те трябва да се научат да строят кораби и да станат мореплаватели. И те постигат всичко това в учудващо кратки срокове. Скоро откриват предимствата на [[пиратство]]то. През следващите два века техните [[Галера|галери]] се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави. Малта скоро се превръща в център на [[Робство|търговията с роби]] в [[Средиземно море]].

Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите. (В Малта е основан един от първите университети в Западна Европа). Това са обикновено по-малките синове на благородниците, които нямат право да наследяват имотите на бащите си, а получават само компенсация в пари (имотите са били неделими и се наследяват само от най-големия син). Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите. А тази служба се оказва много ефективна. Галерите се връщат обикновено с богата плячка и много роби. Една част от робите се използва като работна сила на строежите и като гребци на галерите, а другата се продава.

 

== Международни отношения ==

Орденът има дипломатически отношения със 104 страни<ref>Суверенен Малтийски орден – Официален сайт</ref>. Има статут на наблюдател в [[ООН]]. Суверенният статут на ордена е признат от множество страни и организации, сред които и [[Организацията на обединените нации]].

 

Повечето държави в Европа признават паспорта на ордена, но няколко страни не признават паспорта на Малтийския орден и нямат дипломатически отношение с него: [[Нидерландия]], [[Финландия]], [[Швеция]], [[Исландия]] и [[Гърция]] <ref> http://web.archive.org/web/20110510112534/http://www.udiregelverk.no/~/media/Images/Rettskilder/Visa%20Code/Visa%20Code%20vedlegg%2010%20a.ashx</ref>.

 

Суверенният Малтийски орден поддържа дипломатически отношения и с [[България]]. Дипломатическите отношения са установени на 22 юни 1994 г. Българският посланик връчва акредитивните си писма на 1 март 1995 г., а посланикът на Ордена в България – на 26 юли 1997 г. Посолството на Ордена се намира в София, улица „Васил Левски“ №92. Посланикът на Ордена за България е Негово превъзходителство [[Камило Дзуколи]], а посланик на България за ордена е Негово превъзходителство [[Кирил Топалов]].

 

== Благотворителна дейност ==

 

=== Корпус на спасението и служба за спешна помощ ===

Малтийският орден има служби, оказващи спешна помощ в повече от 30 държави. Те оказват първа медицинска помощ при пътнотранспортни произшествия и социално подпомагане. Провеждат всестранна работа с младите и ежегодно обучават хиляди волонтиери в основите на първата помощ.

 

{{основна|Въоръжени сили на Суверенния Малтийски орден}}

{{основна|Военновъздушни сили на Суверенния Малтийски орден}}

Корпусът е създаден на [[20 март]] [[1876]] като първа стъпка на сътрудничество между [[Кралство Италия]] и Малтийския орден в областта на здравеопазването (най-вече по отношение на ранените по време на война). Конвенцията е подписана от министъра на войната на Кралство Италия генерал Емилио Фереро и принц Марио Киджи Албани дела Ровере. През [[1884]] г. на Корпуса дадени [[казарма]] и [[болница]] (Baracca Ospedale), първите четири мобилни болници и болнични влакове на Ордена, като всеки влак има 23 коли и е в състояние да помогне на 200 ранени. През [[1909]] г. на Корпуса официално става специален орган на италианската армия, като оттогава носят италианска униформа. Помагат на италиански войници през [[Итало-турска война|Итало-турската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]<ref> Ordinedimaltaitala.org – Corpo Militare: Storia</ref>.

 

=== Военновъздушни сили ===

Военновъздушни сили на Суверенния Малтийски орден – военновъздушните сили на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Родос и Малта. Едни от най-младите в [[Европа]] и най-малобройните – включват само един самолет [[Savoia-Marchetti S.M.82]]. Основната цел на военновъздушните сили е да осигуряват хуманитарна помощ за пострадали.

 

 

{{Малтийският орден в теми}}

[[Категория:Суверенен Малтийски орден| ]]