Уилям Тафт: Разлика между версии

}}

 

 

Републиканецът Тафт е военен министър, федерален съдия и генерал–губернатор на [[Филипините]], преди да бъде номиниран за президент на Републиканския национален конвент през [[1908]] г. с подкрепата на своя предшественик [[Теодор Рузвелт]].

Към края на управлението си, Тафт къса контактите с Рузвелт и това е една от най-известните политически караници в американската история. В изборите през [[1912]] г. Тафт губи, понеже Рузвелт се кандидатира за президент от името на новосформираната Прогресивна партия и по този начин разделя вота на републиканските избиратели и така дава поста на [[Удроу Уилсън]]. По–късно Тафт става председател на Върховния съд и е единственият президент, който е бил и върховен съдия.

 

Тафт е роден на 15 септември 1857 г. в [[Синсинати]], [[Охайо]]. Майка му Луиза Тори е възпитаничка на либералния колеж [[Маунт Холиок]], а баща му [[Алфонсо Тафт]] е известен деец на [[републиканската партия]], който е военен министър в кабинета на [[Юлисис Грант]]. Както баща си, младият Тафт посещава колежа на [[Йейлски университет|Университета Йейл]], а след него посещава Синсинати лоу скул и започва политическа кариера в Охайо, малко след като придобива адвокатска правоспособност през [[1880]] г.

 

През [[1892]] г. Тафт е назначен от президента [[Бенджамин Харисън]] за асоцииран съдия към създадения току-що Апелативен окръжен съд, пост на който той служи до [[1900]] г. През [[1900]] г. президентът [[Уилям Маккинли]] го назначава за председател на комисията по организацията на властта във [[Филипините]], които са придобити от САЩ при войната с [[Испания]] и последвалия Парижки договор от 1898 г. От [[1901]] до [[1903]] Тафт е първият цивилен губернатор на Филипините. През [[1903]] г. [[Теодор Рузвелт]] го назначава за военен министър и той се връща в САЩ.

 

След като служи почти два пълни мандата, популярният [[Теодор Рузвелт]] отказва да се кандидатира за нов в предстоящите през [[1908]] г. избори. Вместо това посочва Тафт за следващия президент от Републиканската партия. С помощта на Рузвелт, Тафт уверено побеждава демократа [[Уилям Брайън]]. По време на своето президентство Тафт се отчуждава от по-либерално настроените членове на партията, които продължават да считат Рузвелт за свой ръководител.

 

Тафт продължава законовата битка с тръстовете, дава нови права на Междущатската търговска комисия, създава [[Националния парк Йелоустоун]], учредява пощенска спестовна банка и колетна пощенска служба, разширява кръга на длъжностите, които се считат за държавна служба и дава подкрепата си за две поправки на конституцията. [[16–та поправка]] дава право на въвеждане на федерален данък върху приходите, а [[17–та поправка]], ратифицирана през [[1913]] г., въвежда задължителни избори за сенатори от страна на населението на отделните щати, с което се заменя съществуващата досега система изборът да се прави от щатските парламенти. Той подписва закона, с който се създава Трудовия департамент на САЩ.

 

 

Прогресивните републиканци открито се противопоставят на Тафт по време на изборите за Конгрес от 1910 г. и на републиканските първични избори през 1912 г. Когато Тафт печели номинацията на Републиканската партия, прогресивните организират конкурентна Прогресивната партия на САЩ и избират Теодор Рузвелт, който да се кандидатира срещу Тафт в общите избори. Това помага да се раздели републиканския вот и се стига до избора на демократа [[Удроу Уилсън]].

Показания на очевидци, а и самият Тафт признава, че по време на президентския мандат е страдал от [[дисомния]] (разстройство, при което се стига до спиране на дишането по време на сън), последица от теглото му от 136 до 159 килограма. Легендарната му способност да заспива по всяко време и при всякакви условия е била [[обществена тайна]] и причина за неудобство за събеседниците му. Година след напускането на президентския пост Тафт губи почти 32 килограма от теглото си, което и спасява живота му.

 

Тафт назначава 5 съдии във Върховния съд, като повече от него (шест) са назначавали само [[Джордж Вашингтон]] и [[ФДР]], а по пет назначения имат [[Ендрю Джаксън]] и [[Ейбрахъм Линкълн]]. Необикновената възможност да направи петте назначения само за един мандат на съда – [[1910]] – [[1911]] е причинена от лошите назначения в съда през 1909 г. Най-младият, съдия Муди е толкова болен, че напуска съдийската банка през 1909 г. и никога не се връща, четирима съдии са над 70 години в различни стадии на боледуване и трима умират до 1910 г. Може би затова 4 от назначенията на Тафт са сравнително млади хора от 48 до 54 години.

 

От [[1921]] до [[1930]] година Тафт е Председател на Върховния съд на САЩ. Той е единственият президент, който е заемал този пост и единственият бивш такъв, който е заклевал новите президенти, а именно [[Калвин Кулидж]] и [[Хърбърт Хувър]]. Той е и първият председател на Върховния съд, който няма предишен опит на върховен съдия. В опита си да направи съда по-ефективен той подпомага приемането на закон през [[1925]] г., който дава на прецедентите на Върховния съд национално значение.

 

През [[1938]] г. трето поколение Тафт влиза в политиката с избирането на най–големия син на президента Робърт Тафт за сенатор. Яростен опонент на [[Новия курс]] на [[ФДР]] той е лидер на републиканците в сената от [[1939]] до [[1953]] година. Другият му син – Чарлс Фелпс Тафт е кмет на [[Синсинати]], [[Охайо]]. Внукът на президента – Робърт Тафт-младши, е сенатор от Охайо (1971 – 1978). Правнукът на президента - Робърт Тафт III, е губернатор на Охайо (1999 - 2007); Уилям Хауърд Тафт III е бил посланик в [[Ирландия]]; Уилям Хауърд Тафт IV е високопоставен чиновник в държавния департамент.

 

* Тафт до такава степен е бил пълен, че няколко пъти се е заклещвал във ваната на Белия дом. Това води до поставянето на такава, която да може да побира всички работници, които я поставят. Тафт е най-едрият и най-тежък президент до момента.

* В [[Манила]], [[Филипините]], една от двете основни артерии на града е наречена на негово име.