Разлика между версии на „Чешки език“

5 байта изтрити ,  преди 2 години
м
се явява ---> е; козметични промени
м (се явява ---> е; козметични промени)
== История ==
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници ([[Киевски листове]]), 10 век, [[Пражки глаголически листове]], 11 век),също и от съчинения на [[латински език]] (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
* изчезване на носовите гласни;
* еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
* извършват се прегласи на съгласните (''r –> ř'');
* ''g'' –> [[звучна гласилкова проходна съгласна|звучна гласилкова проходна]] ''h'' {{IPA|[ɦ]}};
* ''y'' и ''i'' се изравняват по гласеж;
* именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за [[минало свършено време]] ([[аорист]]) и имперфект ([[минало несвършено време]]) при глаголите.
 
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от [[Ян Хус]]. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на [[Ян Коменски]]. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век ([[Павел Шафарик]]), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
 
== Особености ==
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''vada'' „недостатък“ - ''váda'' „свада“). ''l,r,m'' се явяватса във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.
 
Основни диалекти:
* чешки
* ханацки
* моравско-словашки
*ляшки ляшки
 
== Азбука ==