Разлика между версии на „Национален военен университет“

м
се явява ---> е
м (без -и или -а за ден; козметични промени)
м (се явява ---> е)
Важна роля в бъдещото развитие на училището изиграва акта на [[Съединението|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. В навечерието на [[Сръбско-българската война]] в знак на несъгласие с водената от Българското правителство политика, руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] изтегля руските войски от България, включително и всички руски офицери от военното училище. На 10 октомври 1885 г. е назначен първия български офицер за началник на училището – ротмистър Анастас Бендерев.
 
Преди началото на Сръбско-българската война завършилите училището са 462 български офицери, които са недостатъчни за окомплектоването на 110 хилядната [[Българска армия]], която се готви за войната със Сърбия. Поради тези причини със заповед № 90 на военното министерство от 9 септември 1885 г. 71 юнкера от 7-ми випуск са произведени предсрочно със звание портупей-юнкери и са разпределени за командири по бойните части. Тази първа война за младите български офицери, наречена още войната на капитаните, се явявае бойното кръщене за българския офицерски корпус. Общо в сръбско-българската война загиват 16 възпитаника на училището, сред които [[Марин Маринов (офицер)|капитан Маринов]] командир на [[Трети пехотен бдински полк]] и най-младия загинал офицер – братът на [[Христо Ботев]] портупей-юнкер Боян Ботйов.
 
След края на войната военното училище започва да търси свой собствен път на развитие, съобразен с българските традиции и боен опит. До преврата срещу княз Александър I Батенберг е запазен 4-годишният курс на обучение. Детронацията на княза, в която се включват група русофилски настроени юнкери и офицери начело с началника на училището майор [[Петър Груев]], ротмистър [[Анастас Бендерев]] и капитан [[Радко Димитриев]] оказват изключително негативно влияние върху престижа на военното училище. След контрапреврата извършен от [[Стефан Стамболов]] с Указ № 181 от 1886 г. училището е разформировано, отнети са му знамето, част от юнкерите участвали в тези събития са уволнени, други са дадени под съд, а трети са разжалвани. Пак през същата година с Указ № 187 училището е възстановено, но без знаме и шефство. Официално ново бойно знаме е връчено едва през 1925 г. от [[цар Борис III]].