Несъстоятелност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Компетентни лица: Fix: водещ интервал в препратка редактирано с AWB
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 2:
== Цел ==
 
Производството по несъстоятелност се развива по отношение на длъжник изпаднал в невъзможност да покрива своите задължения към кредиторите си. То се явявае крайно средство за събирането на вземанията на кредиторите по принудителен път и се развива в случаите, в които икономическото състояние на длъжника е изключително тежко и финансовото му оцеляване е под въпрос.Чрез откриване на ПН кредиторите събират своите вземания като избягват неудобствата при воденето на множество принудителни изпълнения, а също така е гаранция,че длъжникът със своите действия няма да увреди бъдещата маса на несъстоятелността.
В чл. 601 ал. 1 на [[Търговски закон|Търговският закон]] е изрично посочено,че "производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника", ал. 2 отбелязва, че се отчитат интересите както на кредиторите, така и на длъжника, и неговите работници.
 
== Компетентни лица ==
 
Искане за обявяване на [[юридическо лице]] (в определени случаи и физическо)в несъстоятелност,може да се отправи от определени лица посочени изрично в Търговския закон.Това са:
*длъжникът длъжникът
* [[ликвидатор]]ът
* [[кредитор]]ът
* наследниците в случаи,че длъжникът е неограничено отговорно лице в [[командитно дружество]] или [[командитно дружество с акции]], [[съдружник в събирателно дружество]] или [[едноличен търговец]].
* Националната агенция за приходите за [[публични вземания]] на [[държава]]та и общините,свързани с търговската дейност на длъжникът и частни държавния вземания.
 
Особеното тук е,че [[прокура|прокуристът]] не е сред упълномощените лица,които могат да искат откриване на ПН. Това е необичайно разрешение имайки предвид широките правомощия,които имат прокуристите при осъществяването на търговската дейност от името и за сметка на търговеца.В литературата той се определя като "другото аз"на търговеца.За него тежи задължението да уведоми в 7-дневен срок търговеца за настъпилата [[неплатежоспособност]] и/или [[свръхзадълженост]]. Специфичното е,че в [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]] се съдържа текст инкриминиращ неизпълнението на това задължение.
 
'''Длъжникът и неговите наследници''' са длъжни да поискат в 30-дневен срок откриване на производство по несъстоятелност.За длъжникът този срок започва да тече от момента на установяване на неплатежоспособността и/или свръхзадължеността.За наследниците му(при т.нар. "послесмъртна несъстоятелност") този срок започва да тече само в случай,че приемат [[наследство]]то и от дата на неговото приемане.
 
== Молба за откриване на производство по несъстоятелност ==
 
== Компетентен съд ==
 
За компетентен да разгледа молбата за откриване на ПН се счита съответния окръжен съд по седалището на длъжника. Меродавен е моментът към подаване на молбата.Последваща промяна на седалището на длъжникът не води до промяна на компетентния съд. Компетентността е уредена с Търговския закон с [[императивни правни норми]] т.е. тя не може да бъде предмет на уговорка между страните.Споразумения за посочване на друг компетентен съд извън горепосочения са правно ирелевантни .Те не пораждат никакво действие.
 
== Разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ==
Line 32 ⟶ 30:
== Предварителни обезпечителни мерки ==
 
Налагането на предварителни обезпечителни мерки може да се иска от кредиторите или съдът да ги постанови служебно.Те се налагат в случаи,че има опасност длъжникът да увреди бъдещата маса на несъстоятелността като намали активите си(например неизгодни продажби на движимо и недвижимо [[имущество]],умишлено унищожаване на складирани стоки,укриване на парични и стоково-материални ценности,опростяване на вземания и др.) или увеличава пасивите ( например взимането на заеми). От тези мерки се ползват не само първоначалния кредитор подал молбата за откриване на ПН, но и всички присъединили се кредитори.
За налагането на тези мерки кредиторът(не само първоначалния, но и всеки присъединил се) отправя
до съда искане за това. За да го одобри съдът, е нужно или да представи убедителни писмени доказателства за опасността, с действията си длъжникът да увреди бъдещата маса на несъстоятелсността или да даде обезпечение в размер определен от съда,което да обезщети длъжника за вредите в случаи(при доказване),че затрудненията му имат временен характер или разполага с достатъчно [[имущество]] да покрие задълженията си,т.е.,че не е неплатежоспособен съответно свръхзадължен.Ако съдът прецени че е нужно, може да поиска от заинтересованите кредитори да дадат обезпечението дори,когато има убедителни доказателства,че длъжникът може да увреди бъдещата маса на несъстоятелсността.
Съдът налага предварителните обезпечителни мерки с определение,което се съобщава на длъжника и кредиторът поискал налагането им.Съдът е свободен сам да определи кои временни обезпечителни мерки да назначи,т.е не е обвързан от искането на молителя.Актът подлежи на незабавно изпълнение и неговото обжалване не спира изпълението му .Опредлението може да се обжалва от заинтересуваните лица в 7-дневен срок,считан от датата на съобщаването му.
Предварителните обезпечителни мерки са [[запор]] върху движимо имущество, [[възбрана]] върху недвижимо имущество,назначаване на временен [[синдик]] като предварителна обезпечителна мярка(има общо четири различни вида синдици),запечатване на помещения,назначаване на охрана и др.
Временните обезпечителни мерки имат временен характер.Те се прекратяват по преценка на съда или могат да се изменят от него по искане на кредиторите,длъжникът или служебно до момента на обявителното съдебно решение,с което се открива производството по несъстоятелност.Обявителното съдебно решение прекратява ex lege временните обезпечителни мерки,т.е. не е необходим акт на съда,с който да се прекратят.Това става по силата на [[закон]]а.С обявителното съдебно решение се поставя началото на производството по несъстоятелност и като една от последиците му е десезирането на длъжника-неговата търговска [[дееспособност]] се ограничава от фигурата на [[синдик]]а,което прави ненужни временните обезпечителни мерки като средство за закрила интересите на [[кредитор]]ите.
 
== Обявително съдебно решение ==
 
== Отговорност за вреди ==
 
== Вижте също ==