Уикипедия

Николай Ст. Палаузов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 29:
Когато Априлов му разкрива намерението си, Палаузов е в скромно материално положение, но приема безрезервно предложението на Априлов. Съгласява се да отделя по 2000 гроша годишно за построяване и издръжка на Габровското взаимно училище.
 
От юни 1832 до 1847 г. (когато Априлов умира) Палаузов е ценен съветник на своя млад, по-образован и даровит приятел. Всички писма, отправени до Габровската община по уредбата на училището и до други общини и лица в България, с които Априлов влиза в кореспонденция, са подписани и от Палаузов.
 
Николай Палаузов се явявае и първият изпълнител на Априловата воля, изразена в неговото завещание. Дълбоко покрусен от тежката загуба на своя приятел, Николай Палаузов намерил сили в себе си да продължи това велико дело и да го доведе до успешни резултати.
Умира на 1 юли 1853 г., без да предполага, че школото, което двамата с Априлов съграждат ще се превърне в "люлка на новобългарското образование". С тяхна помощ се урежда и първата в България училищна и обществена библиотека (1840).
 
== Заслуги ==
* Грижи се за закупуване, превеждане и издаване на учебници за новобългарското училище и за подготовката на учители за него.
* Издържа български младежи, които учат в руски учебни заведения.
* Поддържа връзка с руски учени, културни и просветни дейци, които проявяват интерес към българския народ. Заедно с Априлов им доставят исторически, фолклорни и други материали.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Ст._Палаузов“.