Сергей Рахманинов: Разлика между версии

}}

 

 

За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва [[Пьотр Илич Чайковски]], който заема голямо участие в съдбата на младия музикант, както и творчеството на почти предшественика му – [[Александър Скрябин]]. Всъщност могат да се открият редица прилики между Рахманинов и Скрябин, но разликата между двамата композитори е чувствителна, особено в усещането за [[мелодичност]] и [[динамичност]]. Рахманинов черпи вдъхновение от руския [[фолклор]] и дори от [[църковно-славянската музика]].

Една от особеностите на Сергей Рахманинов е била необикновеното изграждане на музикалното му мислене, формирано върху детските му импровизации. Неговият чичо е бил пианист, при когото са идвали на гости да слушат музика. Малкият Сергей е казвал: „А сега ще ви изсвиря последното съчинение на [[Шопен]]“, и е свирил свои импровизации. Без да знае нотите и хармонията, той е запълвал музикални редове от звуци с опита на детските си игри и мислене. Именно това става негово оригинално мислене в областта на клавирната музика. Само помнейки това, може да се разбере творчеството на Рахманинов и славата, която получава.

 

 

През 1901 година завършва втория си клавирен концерт, който става по-успешен. Скоро след това Рахманинов приема поканата да заеме диригентското място в [[Болшой театър]]. След два сезона се отправя на пътешествие в [[Италия]] (1906 г.), а след това живее три години в [[Дрезден]], за да се посвети напълно на композирането.

 

Творческото наследство на Рахманинов включва различни [[жанрове]], централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите-картини, музикалните моменти, сонатите и други, както и знаменитата му „Рапсодия на тема [[Паганини]]“. Други произведения са оперите „Алеко“, „Алчният рицар“, „Франческа де Рамини“, известните [[Кантата]] „Пролет“, Поемата „Камбани“, камерно-инструментални ансамбли (от които най-известно е „'''Елегично трио'''“). Но връх в творчеството на композитора<!-- според кого, цитиране на източник --> може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята [[динамичност]] и [[екпресивност]] – три симфонии, симфонични танци, „Островът на мъртвите“ и други. Те съхраняват в себе си цялостното творческо внушение на автора, което въздейства непремерено силно. Може би затова мнозина са склонни да характеризират творчеството на Рахманинов като демонично. В същото време композиторът пише [[партитури]] за хорове „a cappella“ – „Литургия на Йоан Златоуст“ и „Всенощно бдение“.

 

 

== Списък с основните произведения ==