Сливенска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 20:
Сливенска планина се издига в западната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с дължина около 25 km и ширина до 20 km на запад и 5 km на изток. На запад прохода [[Вратник]] (1050 m) и долината на [[Бяла река (приток на Тунджа)|Бяла река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) я отделят от [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишката планина]] на [[Стара планина|Средна Стара планина]], а на север долината на река [[Луда Камчия]] – от [[Котленска планина]]. На изток и югоизток Сливенският проход и долината на Сотирска река (ляв приток на Тунджа) я отделят от [[Стидовска планина]] и планината [[Гребенец]], части от [[Стара планина|Източна Стара планина]]. На юг със стръмни и скалисти склонове се спуска към ниското и равно [[Сливенска котловина|Сливенското поле]].<ref name="грб"/>
 
От долината на [[Асеновска река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) планината се дели на две части: североизточна и югозападна. Североизточната част е по-висока, с по-остри форми и по-импозантна, като тук се издига най-високият връх на планината [[Българка (връх)|Българка]] (1180,5 m), който се явявае и най-високата точка на цяла [[Стара планина|Източна Стара планина]]. Югозападната част е по-ниска и с по-закръглени форми – най-висока точка Йорданов връх (1072,7 m).<ref name="грб"/>
 
Изградена е от пермско-триаски кварцопорфити, триаски и горнокредни варовици, пясъчници и мергели и еоценски флашки седименти. Множество карстови форми – пещери (Хайдушката пещера, Змееви дупки, Мочурите, Орлови дупки и др.), пропасти, сипеи и срутища. Почвите са канелени и кафяви горски. Северните ѝ стръмни склонове към долината на река [[Луда Камчия]] са обрасли с гори от бук и дъб, а южните са скалисти, на места отвесни, оголени и силно еродирани. Тези склонове са известни като Сините скали.<ref name="грб"/>
 
По южното подножие на планината са разположени град [[Сливен]] и селата [[Сотиря]], [[Чинтулово]], [[Малко Чочовени]], [[Гавраилово]] и [[Селиминово]], а във вътрешността и&#768;ѝ – [[Малко Чочовени]] и [[Въглен (област Сливен)|Въглен]].<ref name="грб"/>
 
Източната, висока част на планината попада в природния резерват „Сините камъни“. Тук се намират летовищата „[[Карандила]]“ и „Даулите“. В средата на планината, на [[Асеновска река]] е изграден големият язовир „[[Асеновец (язовир)|Асеновец]]“, който снабдява с питейна вода град [[Сливен]] и множество села в района, а част от водите му се използват за производство на електроенергия и напояване.<ref name="грб"/>
Ред 30:
По източната и западната граница на планината преминават участъци от два пътя от Държаваната пътна мрежа:
* През средата на планината, от прохода [[Вратник]] до град [[Сливен]], на протежение от 27,9 km – участък от второкласен път № 53 [[Поликраище]] – [[Елена]] – [[Сливен]] – [[Ямбол]] – [[Средец (град)|Средец]];
* По източната и&#768;ѝ граница, през Сливенския проход от село [[Ичера]] до [[Сливен]], на протежение от 27,6 km – участък от третокласен път № 488 [[Градец (Област Сливен)|Градец]] – [[Ичера]] – [[Сливен]].<ref name="грб"/>
 
По цялото южно подножие на планината преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].<ref name="грб"/>