Сребро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал |
м се явява ---> е |
||
Ред 120:
== Разпространение ==
[[Файл:03414 silver Cobalt-Ontario.jpg|мини|ляво|200п|Сребърен варак върху [[андезит]]на скала]]
Среброто понякога се среща в самородно състояние, но най-често в свързано, като например Ag<sub>2</sub>S, аргентит; AgCl, рогово сребро или кераргирит; Ag<sub>3</sub>[SbS<sub>3</sub>], прираргирит; Ag<sub>3</sub>[AsS<sub>3</sub>], прустит и др. Много често
Среброто е един от металите, които са били известни на човечеството от най-дълбока древност. Египетският фараон [[Менес]] с указ е определил отношението между цената на златото и среброто. [[Архимед]] определя наличието на сребро в короната на сиракузкия цар [[Хиреон]] посредством относителната [[плътност]]. През Средновековието алхимиците са го олицетворявали с Луната, като са му давали и съответния знак. Името на държавата [[Аржентина]] идва от латинското име на този метал – ''argentum'' (испанските завоеватели смятали, че там има големи залежи от сребро).
Ред 149:
<chem> 4Ag + O2 -> 2Ag2O </chem>
при тези условия Ag<sub>2</sub>O
Сероводородът го атакува дори и в следи, при което повърхността почернява вследствие образуването на Ag<sub>2</sub>S. На това се дължи потъмняването на сребърни предмети, когато са стояли на въздуха дълго време или пък са били внесени в минерални бани, миришещи на сяра. Когато имаме сплав от 80% Ag и 20% Pd, тогава почерняване не се наблюдава. Киселини като HCl, разредена сярна киселина и други не действат на среброто, но то се разтваря в HNO<sub>3</sub>, както и в гореща концентрирана H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub>, които действат окислително. Основите не му действат дори и когато са в стопилка. Алкалните цианиди в присъствие на кислорода го атакуват поради образуването на Na[Ag(CN)<sub>2</sub>]. Почти всички метали го изместват в елементарно състояние от водните разтвори на неговите соли, например:
Ред 177:
:<chem> Ag2O <-> 2Ag + 1/2O2 </chem> – '''''6,95 kcal'''''
Налягането на газовата фаза при около 190 °С е 1 at, а при 302 °C – около 20,5 at. Като се има предвид, че [[парциално налягане|парциалното налягане]] на кислорода във въздуха съставлява 152 mm Hg, е очевидно, че среброто не може да се окисли на въздуха при нагряване. Ето защо Ag<sub>2</sub>O
:<chem> Ag2O + 4NH3 + H2O <-> 2[Ag(NH3)2]OH </chem>
Ред 236:
Съществува AgNO<sub>2</sub> – жълтеникав, средно разтворим във вода, Ag<sub>3</sub>PO<sub>4</sub> – жълт, Ag<sub>2</sub>P<sub>2</sub>O<sub>7</sub> – бял, Ag<sub>2</sub>CO<sub>3</sub> – жълт и др.
Освен това са наблюдавани двувалентни и тривалентни сребърни съединения. От двувалентните съединения е получен AgO, означаван понякога неправилно като сребърен пероксид. Представлява черна до виолетова маса, която се получава при взаимодействието на сребърна сол с алкален преоксидисулфат или при действието на озон върху среброто. Действа силно окислително. Не действа окисляващо. Получен е и AgF<sub>2</sub>. При нагряване той се разлага, като отделя флуор; по такъв начин
От тривалентните съединения са получени Ag<sub>2</sub>O<sub>3</sub> при анодно окисление на разтвор от AgO в HNO<sub>3</sub>, освен това К[AgF<sub>4</sub>], както и съединения с комплексен характер и относително сложен състав.
| |||