Пинд: Разлика между версии

| карта-файл2 =

}}

'''Пинд'''<ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи, стр. 333 – ПИНДЪ-ПЛАНИНА |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref> (или '''Пиндос''', {{lang-el|Πίνδος}}) е [[планинска верига]] в западната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].

 

Масивът на Пинд започва от северните части на [[Гърция]], в близост до [[Албания]] (на юг от изворите на [[Девол (река)|Девол]]), и достига на юг посредством [[Панетолико]] в [[Етолоакарнания]] до [[Коринтски залив|Коринтския залив]], със срещуположно разположените планини на полуостров [[Пелопонес]]. Дълъг е приблизително 230 [[km]], широк около 70 км, с най-висока точка връх [[Смолика]] (2637 [[метър|m]]). Разделен е на множество различаващи се по геоложки строеж малки планини с височина 1800 – 2600 m.<ref>[http://www.ipiros.gr/portal2/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2008-05-22-20-56-13§catid=48:-&Itemid=94 ipiros.gr, Десет планини от Епир с височина над 2000 м]</ref>

 

 

Според алтернативни лингвистични трактовки, обосноваващи се на античната [[етимология]], на югоизток планинският масив на Пинд завършва с планината [[Ета (планина)|Ета]]. <ref>[https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/14/sgk9c4/ Страбон, География – кн. 9 – 4, 10]</ref>

Обхватът на планината е северно на територията на [[Албания]] и започва от планините окръжаващи [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанските езера]] (в исторически [[Девол (община)|Девол]]) с планината [[Морава (планина)|Морава]], която може да се приеме като най-северно разклонение и продължение на [[Грамос]]. На юг Пинд се простира до ном [[Евритания]] с трите ѝ масива – [[Велухи]], [[Каликуда]] и [[Хелидона]]. Най-южната област в Пинд е [[Аграфа (район)|района на Аграфа]]. Южен Пинд в района на Аграфа е значително по-нисък от северната си част и има само седем върха с над 2000 m [[надморска височина]].

 

 

==== Северен Пинд ====

Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]] през 1756 г. В началото на XIX век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. <ref>{{cite book |last=Hobhouse| first=John Cam |title=A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1 |date=1825 |publisher=James Cawthorn |page=61 |url=https://books.google.com/books?id=FBfelxz-BpcC&pg=PA61}}</ref><ref>[http://www.davidrumsey.com/luna/servlet/workspace/handleMediaPlayer?lunaMediaId=RUMSEY~8~1~31616~1150092 Карта на Гърция от 1804 г.]</ref>.

 

 

== Климат и води ==

=== Реки ===

Пинд дели водите на днешната територия на Гърция по [[водосборен басейн|водосборни басейни]]. В [[Чумерка]] е [[орохидрография|орохидрографски възел]] на целия планински масив.

В южната планина към и в Континентална Гърция се намират най-големите язовири на Гърция ([[Кремаста]], [[Кастраки]], [[Стратос (язовир)|Стратос]], [[Пърнари]] и [[Пластира]]) осигуряващи вода за питейни нужди и напояване дори към безводната [[Атика]] и [[Атина]], посредством сложна система хидротехнически съоръжения. На всички тези язовири има изградени [[ВЕЦ]].

 

== Население ==

Планините на Централен Пинд са сърцето на [[армъни|армънските]] поселения на [[Балкани]]те. Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. [[Топоним]]ията е основно славянобългарска. <ref>[http://www.promacedonia.org/en/mv/mv_3_1a.htm Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянски (български) топоса.]</ref> Селищата са неголеми, с масивни къщи по скатовете, с [[калдъръм]]ени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви.

 

== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф ==

== История ==

=== В Античността ===

Специфично характеризиращи планината са каменните мостове над буйно прииждащите води на късите планински епиро-тесалийски реки. Най-южният каменен мост се намира оцелял в Аграфа до село [[Виняни]], която област/дем е вече административно от 2011 г. част от ном Евритания. <ref>[http://mapio.net/place/33367997/ Πέτρινη Γέφυρα]</ref>

 

== Паркове и резервати ==

В планината са обособени два национални парка – [[каньон]]а [[Викос-Аоос]] и [[Пинд (национален парк)|национален парк Пинд]].

 

== Вижте също ==

* [[Национална схизма]]

 

{{Превод от|en|Pindus|751704269}}

[[Категория:Пинд| ]]