|
След [[Втората световна война]] американците налагат политологията в [[Германия]], и донякъде в [[Австрия]], като „наука за демокрацията“ с цел да подсилят демократичното съзнание и процеси.
В [[България]] политологията започва да се развива интензивно и е институционализирана като отделна наука през 80-те години на ХХ век, т.е. преди промените от 1989 г. В действителност политически науки започват в България започват да се преподават още в първата половина на 20 век. През [[1920]] г. в [[София]] е създаден [[Свободен университет за политически и стопански науки]] (днес УНСС). В учебните програми на университета са включени редица дисциплини, свързани с изучаването на политическите процеси в близкоизточните и славянските страни. Началото на самостоятелната наука "политология" се свързва със създаването през 1981 г. на Проблемна научноизследователска лаборатория за изучаване на политическия живот (ПНИЛ) от проф. [[Минчо Семов]] във Философски факултет на [[Софийски университет "Св. Климент Охридски"|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] и малко по-късно създаването на отделна нова университетска специалност (първоначално наречена „политикознание“) през 1986 г. като катедра отново в Софийския университет от проф. Семов в сътрудничество с проф. (тогава доцент) Димитър Иванов, доц. Христо Кьосев, доц. дпн Горан Горанов и проф. (тогава главен асистент) Тодор Танев, които формират и първоначалния състав на катедрата. През 1991 г. се създава Българска асоциация по политически науки като професионално сдружение на политолозите. През [[1990]] г. в [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]] се създава втората за страната [[Политология (УНСС)|катедра „Политология“]], която през [[1996]] г. става първата българска катедра по политология член на Европейския консорциум по политически изследвания, през [[1999]] г. списание '''„European Journal of Political Research“''' я определя като една от най-значимите в Югоизточна Европа, през [[2009]] г. Професионалното направление „Политически науки“ в [[УНСС]] е акредитирано с най-високата оценка<ref>http://departments.unwe.bg/psci/bg/news/2801/катедра-политология-отбеляза-своята-20-годишнина.html</ref>. След 1990 политология се изучава още и в [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]], [[Нов български университет]], и [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет]]. През 1991 г. се създава отедлен Специализиран научен съвет по политология към [[ВАК]], който по-късно е преобразуван в съвет по политология, социология и наукознание, за да възвърне първоначалната си форма на научен съвет по политология след 2002 г. Характерни теми, разработвани от българските политолози са: промените след 1989 г., парламентарните избори в страната, политическите партии, политическата власт, аспекти на европеистиката, политическата култура в България и други.
== Изследвания по политически науки ==
== Термини ==
Тъй като до ден днешен в политологията [[английски език|английският]] силно доминира, се използват много английски термини, които нямат пряк превод. Най-важното различаване трябва да се прави при самата дума „политика“ – на аглийски тя се явявае в 3 вида:
* ''politics'' – процесуалното ниво на политиката (конфликти, дебати, спорове, търсене на консенсус);
* ''policy'' – съдържанието на политиката (икономическа, социална политика и т.н.);
|
