Прометей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.120.219.223 (б.), към версия на Rumi01
Етикети: Отмяна Връщане
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Прометей}}
{{титани}}
[[Файл:Heinrich fueger 1817 prometheus brings fire to mankind.jpg|thumbмини|Прометей дава огъня на хората, картина на [[Хайнрих Фюгер]] (ок. 1817 г.)]]
'''Прометей''' ({{lang-grc|Προμηθεύς, Προμηθέως}}, {{lang-la|Prometheus}}) е един от [[титани]]те в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]], син на титана [[Япет (митология)|Япет]] и [[океанида]]та [[Климена]] (или на [[Азия (митология)|Азия]], или [[Темида]]). Брат на [[Атлас (митология)|Атлас]], [[Епиметей]] и [[Менетей]]. Името му означава „мислещ предварително“. Прометей е баща на [[Девкалион]]; Девкалион и съпругата му [[Пира]] били единствените хора, оцелели след Потопа. В битката между титаните Прометей подкрепял [[Зевс]], който пък от своя страна не харесвал титаните, не одобрявал и Прометей. Омразата му се засилила още повече, поради любовта на титана към хората. Съществува и легендата за Прометей, който създава първия човек от глина, като богинята [[Деметра]] е тази, която му вдъхва живот.
 
В древногръцките митове Прометей е представен като човеколюбив, ненавиждащ тиранията, борещ се за правда. В различни варианти на митовете, свързани с него, той се противопоставя неколкократно на [[Зевс]].
 
== Митовете за титанa ==
[[Файл:Sargent, John Singer (1856-1925) - 1917-20 - Disegno 9.jpg|мини|Орелът се храни от Прометей, картина на [[Джон Сингър Сарджънт]] (ок. 1917 г.)]]
В най-известния епизод от тази митология той бива жестоко наказан от Зевс, за това, че е дал огъня на смъртните хора. Прометей бива прикован на скала в [[Кавказ]] от сина на Зевс - [[Хефест]]. Той, въпреки волята си, забива железен кол в гърдите на титана и го оковава с неразкъсваеми вериги. Така започнали мъките на Прометей - всеки ден долитал орел, символ на самия Зевс, и разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта. Според различните автори това продължило няколко столетия или дори 30 000 години. Накрая Прометей е избавен от [[Херкулес]], който убива орела със стрела. В опростена версия действието на Прометей се представя като „кражба“ и разпореждането на Зевс – като наказание за нея. Известна е обаче и предистория, при която Зевс е иззел огъня от хората и го е скрил, а Прометей им го връща.
 
В продължение на историята се явявае митът за [[Пандора]], който е отмъщението на Зевс срещу хората. Според него богът наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Той бива заслепен от красотата на жената и въпреки увещанията на своя брат встъпва в брак с нея. В общия им дом имало плътно затворена урна, в която били скрити всички злини. Така веднъж, останала сама, Пандора, водена от любопитство, отворила урната и освободила всички злини, съхранявани в съда. Животът на хората станал студен и жесток, и когато капакът на урната бил затворен отново, Надеждата останала вътре. Единствено тя не успяла да излети по волята на Зевс.
 
== Антични източници на мита за Прометей ==
Ред 25:
 
==== Питагор ====
Според Питагоровите произведения създаването на хората от Прометей е създаването на вечността като нещо безкрайно и вечно.
 
==== Есхил и Платон ====
Ред 33:
 
== В изкуството ==
Образът на Прометей привлича вниманието на [[писател]]и, [[поет]]и, [[художник|художници]] още от древността. В [[трагедия]]та на [[Есхил]] „Прикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката [[цивилизация]]: Прометей научил хората да строят жилища и да добиват [[метал]]и, да обработват [[земя]]та и плават на [[кораб]]и, научил ги на четмо и писмо, да гледат [[звезда|звездите]] и др.
 
Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в [[поезия]]та на [[Джордж Байрон]], [[Пърси Шели]], [[Рик Риърдън]] и др., както и в [[музика]]та ([[Ференц Лист]], [[Александър Скрябин]], [[Габриел Форе]]) и [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] ([[Тициан]]). В произведенията на Калдерон, [[Гьоте]], [[Бетховен]] намерила отражение по-късната версия на мита за Прометей, като праотец на хората. Други автори, които споменават Прометей, са [[Езоп]], [[Сафо]], [[Овидий]], [[Хигин]], [[Джовани Бокачо]], [[Марсилио Фичино]], [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Йохан Волфганг Гьоте]], [[Франц Кафка]] и други.
 
Мотиви за Прометей се откриват и в съвременното кино във филми като "[[Прометей (филм)|Прометей]]" на [[Ридли Скот]], "[[Ex Machina: Бог от машината|Ex Machina]]" от Алекс Гарланд и други.