Първа мароканска криза: Разлика между версии

м
се явява ---> е; козметични промени
м („е първият“ вместо „е първия“)
м (се явява ---> е; козметични промени)
 
== Предистория ==
В хода на "борбата за Африка" след 1830 г. французите успяват да създадат т.нар. [[френска Северна Африка]] на [[варварски бряг|варварския бряг]] завоювайки последователно териториите на съвременните Алжир (1830) и Тунис (1881), като единствената "свободна за колонизиране територия" в [[Магреб]] останало Мароко.
 
В резултат от [[френско-пруска война|френско-пруската война]] се стига до [[обединение на Германия]]. Новата велика сила отправя стратегически взор към френските владения и в частност към най-близките и стратегически такива от геополитическа гледна точка в [[Северна Африка]].
 
== Развитие ==
В края на 1904 г. Италия, Великобритания и Испания признават "специални права" на французите в Мароко, което на практика означава трансформация на Султаната в протекторат на Франция. В замяна на тези отстъпки, Франция признава правата на англичаните над Египет, на италианците - в Либия, а на испанците - на два града по северното крайбрежие на Мароко ([[Сеута]] и [[Мелила]]). Германия остава извън подялбата. Недоволна, в началото на 1905 г., когато Франция се опитва да принуди султана на Мароко да допусне в страната френски съветници и да предостави концесии за добив на полезни изкопаеми при изгодни условия за големите френски компании, неочаквано в Танжер пристига акостирайки начело на флагмана на огромна военна флотилия германският кайзер [[Вилхелм II]]. Всички са същисани от пламенната реч която кайзера произнася в подкрепа на борбата срещу колонизацията на страната от Франция, като германския [[държавен глава]] обещава тържествено и публично на султана на Мароко неговата и германска подкрепа, предлагайки сключването на отбранителен съюз. Тази стъпка е изцяло в съответствие с германската генерална външнополитическа линия от края на 19 и началото на 20 век за търговско и военно проникване в ислямските държави, център на които в ново време се явявае Османската империя. Влошавайки ситуацията в Мароко, германските дипломати се надяват да тестват силата на френско-руския съюз от 1904 г. след разпада на [[съюз на тримата императори|съюза на тримата императори]], особено след като всички военни сили на Русия по това време са в [[Далечен изток|Далечния изток]], ангажирани в тежката [[руско-японска война]].
 
Германската дипломация предизвиквайки кризата иска да тества силата на възникващата [[Антанта]] срещу Германската империя. В този смисъл, немското външно разузнаване и дипломация считат онзи геополитически момент като изключително удобен, за да предизвикат повод за военна интервенция срещу Франция, с която да я принудят да се откаже от повечето си колонии в полза на Германия. В Париж, знаейки прекрасно да намеренията на Германия и предвид на невъзможността на Русия за оказване на подкрепа с цел ненарушаване на баланса на силите в Европа настъпва пълна паника и суматоха. Френската дипломация изпада в такова унизително положение, че сама инициира и предлага на германската страна част от приходите от бъдещите концесии като компенсация за Мароко, заедно с отстъпването на Германия на няколко малки френски колонии във [[френска Екваториална Африка]]. Германската дипломация надменно отхвърля френското предложение.
След края на Първата световна война [[Адолф Хитлер]] пише в произведението си „[[Моята борба]]“, че по времето на първата мароканска криза германското държавно ръководство и дипломация изпуска своя „златен шанс“ да извади Франция веднъж завинаги от „[[голямата игра]]“ и да наложи германска доминация над Европа, а и над света. Той нарича [[кайзер]]а „пълен идиот“, заради неговата [[външна политика]] в началото на 20 век.
 
Според него, Руската империя няма геополитически интереси в тази част на света, и предвид ангажираността ѝѝ в [[Руско-японска война|руско-японския конфликт]] в [[Далечен изток|Далечния изток]], в никакъв случай не би пристъпила към военна намеса в подкрепа на съюзничката си Франция при положение, че се било пристъпило към реализацията на [[план Шлифен]] по времето на първата мароканска криза. Великобритания също не би се притекла на помощ на Франция, понеже току що излязлата от т.нар. [[блестяща изолация]] Британска империя изпратила целия си боен флот в тихоокеанския басейн, предвид на бушуващия там руско-японски конфликт.
 
Според [[Карл Хаусхофер]] – [[ментор]] на най-видните германски политически затворници в периода между двете световни войни – германското държавно ръководство и дипломация проявили в онзи момент липса на елементарна геополитическа култура, довела и до загубата на Германия в Първата световна война.