Фашизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 19:
 
== Основни принципи ==
[[КартинкаФайл:Benito Mussolini and Adolf Hitler.jpg|thumbмини|220px|[[Бенито Мусолини]] и [[Адолф Хитлер]]]]
 
Фашистите изповядват идеята за [[еднопартийна държава]]{{hrf|De Grand|2004|28}} и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, [[Витализъм|витални]] и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.{{hrf|Hawkins|1997|285}} Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение.{{hrf|Kent|1998|69}} Те са противници на [[класов конфликт|класовия конфликт]] и обвиняват [[капитализъм|капиталистическите]] [[либерална демокрация|либерални демокрации]] в създаването на такива конфликти, а [[комунизъм|комунистите]] – в експлоатирането им.{{hrf|Welch|1999|57}} Фашистите отхвърлят [[индивидуализъм|индивидуализма]] и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.{{hrf|Grant|2003|63}} Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „трети път“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм.{{hrf|Davies|2002|146}}{{hrf|Heywood|2000|78}} Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от [[Бенито Мусолини|Мусолини]]).{{hrf|Rao|2006|215}} Някои наричат това [[корпоратизъм]]<ref>Така напр. петте основни теми на фашизма, посочени от Ноел О'Съливан, са: корпоратизмът, революцията, лидерският принцип, месианската вяра и автаркията. В ''The Fascism Reader'' от Аристотел А. Калис (Aristotle A. Kallis): „1. Корпоратизъм. Най-важното твърдение на фашизма е, че той сам може да предложи съзидателната перспектива на „третия път“ между капитализма и социализма. В „Моята борба“ Хитлер говори ентусиазирано за 'корпоративната идея на национал-социализма' като за това, което евентуално „ще заеме мястото на пагубните класови борби“; в същото време в типично екстравагантен стил Мусолини декларира, че „корпоративната система е предопределена да стане цивилизацията на двадесетия век.“</ref>, докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.{{hrf|Wiarda|1996|7}}
Ред 38:
По време на реч, изнесена на [[28 октомври]] [[1925]] г. в [[Болоня]], Мусолини изказва следната [[максима]], която резюмира фашистката философия: ''„Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“'', което в превод означава „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата“.
 
Фашизмът е водеща обществено-политическа и икономическа идеология в продължение на двайсет години след края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Италия се нарежда сред страните победителки във войната, но остава недоволна от [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]], включително и заради [[спор за Далмация|спора за Далмация]]. Това, както и предходното и&#768;ѝ членство в [[Троен съюз|Тройния съюз]], в съчетание със стремежа на редица сили и движения в италианското общество ратуващи за по-значима роля на [[страна]]та в [[геополитика]]та, я прави основен противник на установеното [[статукво]] след световната война. Допълнително международното положение и ситуация са натегнати от извършената в [[Русия]] [[болшевизъм|болшевишка]] [[революция]], което обстоятелство в съчетание с неуспеха на силите на [[Антанта]]та в [[гражданска война в Русия|гражданската война в Русия]], е експлоатирано максимално от поддръжниците на Мусолини. Благодарение на тези нагласи в италианското общество в началото на 20-те години на [[20 век]] и по пътя на противопоставянето на идеологията на [[комунизъм|комунизма]] се стига до [[похода към Рим]] и безкръвното завземане на „върховната власт“ от [[черноризци]]те.
 
В продължение на двайсетина години през 20. век, т.е. до края на [[Втора световна война|Втората световна война]], фашизмът се налага като водеща световна обществено-политическа и икономическа идеология. Сред поддръжниците му се нареждат видни световни политици като [[Уинстън Чърчил]], койти никога не е крил този [[факт]], но по ред причини от геополитическо естество, и най-вече поради съюза на Мусолини с Хитлер, се нарежда [[постфактум]] сред върлите му противници. Чърчил на обща [[пресконференция]] с Мусолини през [[1927]] година определя със следните думи фашисткото движение: {{цитат|Вашата триумфална борба срещу зверските страсти и апетити на ленинизма|}}, както и {{цитат|средство против руската отрова и движение оказало услуга на целия свят|}}.{{hrf|Гунев|2007|131 – 132}}
Ред 67:
Фашизмът е, в известна степен, резултат от всеобщото чувство на безпокойство и страх, обхванало средната класа в следвоенна Италия. Този страх идва вследствие на свързаните помежду си икономическо, политическо и културно напрежение. Под флага на тази авторитарна и националистическа идеология Мусолини има възможност да използва страховете относно оцеляването на капитализма в епоха, когато следвоенната депресия, надигането на войнствената левица и чувството за национален позор и унижение след „осакатената победа“ на Италия в ръцете на мирните договори след [[Първа световна война|Първата световна война]] се наслагват. Тези неосъществени националистически стремежи развалят репутацията на [[либерализъм|либерализма]] и [[конституционализъм|конституционализма]] сред много групи от италианското население. Освен това не е имало достатъчно време за развитие на демократични традиции, които да се вкоренят в младата [[национална държава]].
 
Същата следвоенна депресия засилва привличането на [[марксизъм|марксизма]] сред градския пролетариат, които са още повече лишени от граждански права в сравнение със същия пролетариат, но в други части на Европа. Но страхът от растящата сила на [[трейдюнион]]изма, [[комунизъм|комунизма]] и [[социализъм|социализма]] се прокарва сред [[елит]]а и [[средна класа|средната класа]]. В известно отношение [[Бенито Мусолини]] запълва политическия вакуум. Фашизмът се явявае „трети начин“ за Италия като последна надежда да се избегне надвисналия колапс на слабия италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата революция.
 
Проваляйки се в опитите си да очертае последователна програма, фашизмът се превръща в нова политическа и икономическа система, която съчетава [[корпоратизъм]], [[тоталитаризъм]], [[национализъм]] и [[антикомунизъм]] в една държава, замислена да върже всички класи заедно в една капиталистическа система. Това обаче била нова капиталистическа система – система, в която държавата упражнява контрол върху организацията на жизненоважните индустрии.
 
Привлекателността на това движение и перспективите за един по-спокоен и систематичен капитализъм по време на период на междувоенна депресия обаче важали не само за Италия, и не само дори за Европа. Например, след около десетилетие [[Голямата депресия]] довежда до рязко икономическо понижение на икономиката на [[Бразилия]]. Създаден е вид квазифашизъм като реакция към бразилските социално-икономически проблеми и националистическото съзнание за пеиферното и&#768;ѝ положение в световната икономика. Режимът на [[Гетулио Варгас]] в много голяма част се поддава на фашисткото влияние и влиза в съюз с [[интегрализъм|интегрализма]] (местното бразилско фашистко движение).
 
Създадено в [[Милано]] на [[23 март]] [[1919]] г. като националистическа асоциация (''фашо ди комбатименто'') на ветераните от [[Първа световна война|Първата световна война]], фашисткото движение на Мусолини се превръща в национална партия (''Партито национале фашиста'') след като печели 35 места на парламентарните избори през май [[1921]] г. Първоначално били съчетавани левичарски и десничарски идеи, но после се присъединява към [[консерватизъм|консерватистите]] като се противопоставя на заводските окупации от септември [[1920]] г.
Ред 87:
Международната изолация и общата им замесеност с Испания води до подсилване на дипломатическото сътрудничество между Италия и нацистка [[Германия]]. Това личи и от вътрешната политика на фашисткия режим чрез [[анти-семитизъм|анти-семитските]] закони от [[1938]] г.
 
Интервенцията на Италия ([[10 юни]] [[1940]]) като съюзник на Германия във [[Втора световна война|Втората световна война]] води до военна катастрофа и резултира в загубата на северните и източните и&#768;ѝ африкански колонии, както и в [[Съединени американски щати|американо]]-[[UK|британско]]-[[Канада|канадската]] инвазия в [[Сицилия]] през юли [[1943]] г. и в Южна Италия през септември [[1943]] г.
 
Мусолини е освободен от длъжността министър-председател от крал [[Виктор Емануел III]] на [[25 юли]] [[1943]] г., а след това е арестуван. През септември е освободен от немски паравойници и е въведен като глава на марионетната „[[Италианска социална република]]“ в [[Сало]] в окупираната от Германия Северна Италия. Неговата близост с немския окупационен режим му отнема малката подкрепа, която има. Безцеремонната му екзекуция на [[28 април]] [[1945]] г. по време на бурните заключителни фази от [[Италианско съпротивително движение|северните партизани]] се възприема от мнозина като подходящ край на режима му.
Ред 97:
 
== България и фашизмът ==
[[FileФайл:Memorial-plate-of-June-uprising.jpg|thumbмини|250px|Мемориална плоча от с. [[Очуша]]]]
Досега българската историография не е отговорила категорично на въпроса – имало ли е фашизъм в България. [[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] в пропагандан стил определя [[Юнското въстание]] от 1923 г., като противопоставяне на фашизма, а [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. като първото в света антифашистко въстание.{{hrf|Фол|1981|339}} Като цяло организаторите на превратите от 1923 и 1934 година, както и последвалия режим на Борис III, остават с ограничена обществена подкрепа, и със силни политически противници. Така те си остават по-скоро режими с характеристики на тоталитаризъм и авторитаризъм, които използват елементи от фашистката идеология.