Фиджи: Разлика между версии

Островите Фиджи са разположени по средата между конвергентните зони Тонга-Кермадек и Нови Хебриди, от които се отделят посредством две обширни заддъгови котловини – Севернофиджийската на запад и котловината Лау на изток, а както и от цяла група трансформни разломи, в това число т.нар Фиджийска зона от разломи и хребета Матю-Хънтър. Имайки предвид данните от изследванията проведени в Тихия океан, може да се твърди, че в миналото Фиджи са били част от Тихоокеанския вулканичен огнен пръстен.

 

 

Известно е, че до началото на късния миоцен, преди около 8 млн години, Тихоокеанската плоча се е движила в западно направление. През този период съвременните острови Фиджи са били част от Външномеланезийската островнодъгова система – Витяз, която включвала и Соломоновите острови, Нови Хебриди и Тонга. Следи от тази зона на субдукция са съхранение в жлеба Витяз, а еоценско-миоценското ядро от древната островнодъгова система формира част от фундамента на остров Тонга (Еуа), Фиджи (Вити Леву) и Вануату.

Според данните на Бюрото по статистика на Фиджи, през 2005 година на минната промишленост се пада 1 % от БВП, при това голяма част от доходите в този отрасъл са от добива на злато и сребро. През 2005 година общата стойност на добитото злато и сребро се оценява на $39.3 млн. Това представлява 7,8 % от износа на страната. Като цяло находищата на злато на Фиджи имат важна роля в местната икономика. Както е известно, първото разсипно злато на архипелага е открито от британеца Чарлз Хенри в река Навуа на остров Вити-Леву. Но истинската златна треска в района започва през 20 век, когато са открити разсипните находища на злато по река Насиви в района Ватукоула (първите следи от скъпоценния минерал са открити още през 1872 година). Първото голямо находище, признато за икономически изгодно за разработване, е открито във Ватукоула едва през 1932 година от шотландеца Уилям Ботуик (англ. William Bothwick). Златната треска, продължила до 1936 година, предизвикала голям приток на чуждестранни инвестиции в икономиката на Фиджи, а чуждестранните компании (преди всичко австралийската група Emperor) с времето получили пълен контрол над находищата на злато на архипелага (добив в района на Ватукоула на Фиджи се води до 1946 година, а също и в района на планината Каси на остров Вануа-Леву). През 1956 година находищата минават напълно под контрола на компанията Emperor Mines Limited (EML). Понастоящем на Фиджи злато се добива само оп подземен начин в района на Ватукоула. До 2006 година рудникът е собственост на компанията Emperor Mines Limited (EML). През целия този период от 1936 до 2006 година са добити около 7 млн. унции скъпоценен метал. През 2006 година компанията взема решение да закрие мината. През 2007 година находището е купено от австралийската компания Westech Gold Pty Ltd, която от своя страна британската компания River Diamonds Plc, впоследствие преименувана на Vatukoula Gold Mines Plc. През април 2008 година добивът на злато в находището е възобновен.

 

 

== Икономика ==