Фиджи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал
м се явява ---> е
Ред 87:
Островите Фиджи са разположени по средата между конвергентните зони Тонга-Кермадек и Нови Хебриди, от които се отделят посредством две обширни заддъгови котловини – Севернофиджийската на запад и котловината Лау на изток, а както и от цяла група трансформни разломи, в това число т.нар Фиджийска зона от разломи и хребета Матю-Хънтър. Имайки предвид данните от изследванията проведени в Тихия океан, може да се твърди, че в миналото Фиджи са били част от Тихоокеанския вулканичен огнен пръстен.
 
Като цяло геоложките процеси са малко изучени. До неотдавна се приемаше, че островите Фиджи са възникнали на неголям участък от континентална кора, разположени в североизточните части на Австралийската плоча, където жлеба Витаз образува зона на субдукция, а Тихоокеанската плоча се подпъхва под континенталната. Съгласно по-ранните изследвания архипелагът се е образувал преди около 50 млн. години в резултат на вулканична дейност, по време на която океански скали (офиолити) и континентални скали се смесват. Според по-съвременните изследвания островите Фиджи са се формирали преди около 48 – 40 млн. години на Тихоокенската плоча, на източната окрайнина на външна островнодъгова система, разположена на юг от платото Онтонг-Джава. Освен това през този етап островите са се намирали в друга част на Тихия океан. Така, съгласно Крук (англ. Crook) и Белбин (англ. Belbin), Фиджи представляват част от подводния хребет Вануату-Фиджи-Лау-Тонга, който през ранния еоцен (преди около 50 млн. години) се е придвижвал на изток на няколко етапа от своето първоначално местоположение, недалеч от съвременния хребет Норфолк. Основната движеща сила се явявае процесът спрединг, по време на който подводните хребети и външните островни дъги са се движили в източна посока, а зад тях са се образували океански падини.
 
Известно е, че до началото на късния миоцен, преди около 8 млн години, Тихоокеанската плоча се е движила в западно направление. През този период съвременните острови Фиджи са били част от Външномеланезийската островнодъгова система – Витяз, която включвала и Соломоновите острови, Нови Хебриди и Тонга. Следи от тази зона на субдукция са съхранение в жлеба Витяз, а еоценско-миоценското ядро от древната островнодъгова система формира част от фундамента на остров Тонга (Еуа), Фиджи (Вити Леву) и Вануату.
Ред 106:
Според данните на Бюрото по статистика на Фиджи, през 2005 година на минната промишленост се пада 1 % от БВП, при това голяма част от доходите в този отрасъл са от добива на злато и сребро. През 2005 година общата стойност на добитото злато и сребро се оценява на $39.3 млн. Това представлява 7,8 % от износа на страната. Като цяло находищата на злато на Фиджи имат важна роля в местната икономика. Както е известно, първото разсипно злато на архипелага е открито от британеца Чарлз Хенри в река Навуа на остров Вити-Леву. Но истинската златна треска в района започва през 20 век, когато са открити разсипните находища на злато по река Насиви в района Ватукоула (първите следи от скъпоценния минерал са открити още през 1872 година). Първото голямо находище, признато за икономически изгодно за разработване, е открито във Ватукоула едва през 1932 година от шотландеца Уилям Ботуик (англ. William Bothwick). Златната треска, продължила до 1936 година, предизвикала голям приток на чуждестранни инвестиции в икономиката на Фиджи, а чуждестранните компании (преди всичко австралийската група Emperor) с времето получили пълен контрол над находищата на злато на архипелага (добив в района на Ватукоула на Фиджи се води до 1946 година, а също и в района на планината Каси на остров Вануа-Леву). През 1956 година находищата минават напълно под контрола на компанията Emperor Mines Limited (EML). Понастоящем на Фиджи злато се добива само оп подземен начин в района на Ватукоула. До 2006 година рудникът е собственост на компанията Emperor Mines Limited (EML). През целия този период от 1936 до 2006 година са добити около 7 млн. унции скъпоценен метал. През 2006 година компанията взема решение да закрие мината. През 2007 година находището е купено от австралийската компания Westech Gold Pty Ltd, която от своя страна британската компания River Diamonds Plc, впоследствие преименувана на Vatukoula Gold Mines Plc. През април 2008 година добивът на злато в находището е възобновен.
 
Имайки предвид находищата на полезни изкопаеми, които са известни, че съществуват на Фиджи, е напълно вероятно да има и запаси от нефт в прибрежните райони. Както е известно, архипелагът се явявае част от Югозападната Тихоокеанска островнодъгова система, явяваща се граница между Австралийската и Тихооеканската литосферни плочи. В границите на териториалните води на Фиджи се намират два плитководни басейна, които имат огромен потенциал за откриване на големи находища на нефт, обемът на които се оценява на 5,4 – 20 млрд барела.
 
== Икономика ==