Уикипедия

Риба: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 85.118.81.183 (б.), към версия на Vodnokon4e
м се явява ---> е; козметични промени
Ред 56:
При формирането на люспите вземат участие както външните, така и вътрешните пластове на кожата. Хрущялните риби имат плакоидни люспи, които са хомоложни на зъбите при всички гръбначни. В устата плакоидните люспи се видоизменят в зъби при акулите и скатовете. Плакоидната люспа е съставена от дентин, който формира основата, а отвън е покрит с емайлоподобно вещество.
 
[[Файл:Fish scales.jpg|thumbмини|250px|Люспи при костни риби]]
Костните риби имат няколко вида люспи. Ганоидните люспи са най-примитивни и се срещат при лъчеперките и есетровите риби. Формират се от костни пластинки, които са порити с пласт подобен на дентин, наречен ганоидин. Често такива люспи се сливат в общ защитен [[панцир]] – при семействата ''[[Polypteridae]]'' и ''[[Lepisosteidae]]''.
 
Ред 90:
Костните риби за разлика от хрущялните не са изоосмотични. Поради тази причина те са изградили еволюционни механизми, които позволяват да се задържат или отделят йони. Така например морските костни риби, които имат ниска концентрация на йони спрямо окръжаващата ги среда непрекъснато отделят вода. Тези загуби на вода се компенсират от пиенето и филтрацията на солена вода. Йоните на натрия и хлора се извеждат с помощта на кръвта през хрилете. В същото време йоните на [[магнезий]] и сулфатните анйони се изхвърлят от организма през бъбреците. Пресноводните риби се сблъскват с противоположен проблем, поради по-ниската концентрация на соли във водата. Осмотичното налягане при тях се изравнява благодарение на залавянето на йони от водата посредством хрилете и отделянето на повече амоняк от организма.
 
=== Сетивна и нервна система ===
[[Файл:Fish brain.png|thumbмини|150px|Мозък на риба]]
[[Главен мозък|Главният мозък]] при рибите и прието да се разделя на три големи части: преден, среден и заден мозък. Предният мозък се състои от краен и междинен мозък. На ростралната част на крайния мозък се намират обонятелните луковици, които получават сигнали от обонятелните рецептори. Обонятелните луковици обичайно са увеличени при рибите, които активно използват своето обоняние (например акулите).
 
Ред 103:
 
=== Скелет и мускулна система ===
[[Файл:Lingcodskeleton1600ppx.JPG|thumbмини|250px|Скелет на риба]]
Опорно-двигателната система при рибите позволява извършването на движения на тялото и определяне на положението му в околата среда. При кръглоустите и хрущялните риби вътрешният скелет е изцяло хрущялен (макар че хрущялните риби образуват костно вещество – дентин – в зъбите и люспите си), а при костните риби е вкостен в различна степен. За разлика от сухоземните гръбначни, при които [[череп]]ът е представен от редица срастнали помежду си кости, този при костните риби е представен от повече от 40 костни елементи, които могат да се движат независимо и не са сраснали. Това позволява удължаване и разширяване на челюстите, отпускане на хрилния апарат и дъното на устния апарат. Подвижните кости са съчленени помежду си в областта на неврокраниума (мозъчния череп), където е поместен [[главен мозък|главният мозък]].
[[Файл:Pharyngeal jaws of moray eels.svg|thumbмини|200px|[[Мурените]] притежават два чифта челюсти. Вторият чифт се нарича глътъчен или фарингеалин и се намират навътре в черепа. При излизането на вътрешните челюсти пред външните се създават условия за успешно улавяне на плячката.]]
Лицевият череп е изграден от чифтни фарингеални дъги. Костните и хрущялните риби имат челюсти, изградени от първата фарингеална дъга. Втората дъга се нарича хиоидна и свързва челюстите с мозъчния череп. Следващите дъги служат за опора на хрилете и се наричат хрилни. При някои костни риби последните хрилни дъги се видоизменят в т.нар. глътъчни челюсти, които могат да носят и зъби.
 
[[Файл:PletwyRyb.svg|thumbмини|250px|Видове опашни плавници. (A) – Хетероцеркални, (B) – Протоцеркални,
(C) – Хомоцеркални, (D) – Дифицеркални]]
Движението на тялото при плаване на рибите се осъществява от плавници. Те биват чифтни – гръдни и коремни и нечифтни – гръбен, анален и опашен. При костните риби те имат костна основа, а при хрущялните – хрущялна. Мускулите, които движат плавниците могат да ги изпъват или свиват, а трети да променят ориентацията на плавника или да генерират вълнообразни движения. Опашният плавник, който при повечето риби е най-важен за движението, се поддържа от набор специализирани плоски костици (уростил и други) и свързани с него мускули, повечето от които идват от тялото. В зависимост от съотношението на горната и долната си половина опашните плавници биват: хомоцеркни (когато двете половини имат еднакви размери, при повечето костни риби) или хетероцеркни (когато едната част, обикновено горната е по-голяма от долната. Характерни са за акули, скатове и есетрови риби.).
Ред 130:
Повечето риби са разделнополови. При някои видове представителите на двата пола могат да се различават съществено – полов диморфизъм. Появяват се характерни вторични полови белези, обикновено при представители от единия пол (в повечето случаи при мъжките), появяват се при полово съзряване и се интензифицират през брачния сезон. Вторичните полови белези могат да се проявят по различен начин – разлики в размерите на тялото, части от тялото (например, удължени плавници), строежа на тялото (например, израстъци по главата), разположение на зъбите, окраската на тялото.
 
При някои видове риби полът може да се промени през живота на индивида. Промяната може да се получи както от мъжки представители да се превърнат в женски, така и от женски да се превърнат в мъжки. Промяната на пола става случайно или последователно. Последователната промяна на пола се явявае в случаи, когато индивиди от един вид се превръщат последователно от мъжки в женски или обратно в различни етапи от своя живот. Съществуват две форми на последователна промяна на пола – [[протоандрия]] и [[протогения]]. Протоандричните [[хермафродит]]и са екземпляри, които в началото на своя живот са мъжки, а на по-късен етап се извършна анатомична и физиологична промяна на половата система и се превръщат във функционални женски. Такава форма на преобразуване на пола е широко разпространена при представители на семейство ''[[Serranidae]]''. Всички представители на семейство ''[[Labridae]]'' стават протогенични хермафродити – всички самци на етап от живота си се превръщат в женски. В това семейство смяната на пола се влияе от различни фактори на околната среда или от социалните отношения в популацията. Социалната структура сред тах се заключва в образуването на [[харем]]и, които се състоят от няколко женски и един едър мъжки. Групата е структурирана по размери, а мъжкият е винаги на върха на йерархията. Ако една от женските напусне групата нисшите по ранг се изместват с едно стъпало напред. Ако мъжкият умре, най-едрата самка заема неговото място и агресивно започва да пази харема, като отпъжда мъжките от други хареми. Ако женската запази своите позиции и мъжки от съседни хареми не успеят да присъединят към своя осиротял харем, то тя започва да демонстрира поведение на мъжки. След около 14 дни половата система на женската се изменя и започва да продуцира мъжки полови клетки.
 
В [[таксон]]ите, където половата принадлежност е обусловена от социалната структура, процесът на промяна на пола широко варира. Така един индивид може да смени няколко пъти половата си принадлежност.
Ред 136:
Случайните хермафродити продуцират едновремено [[яйцеклетка|яйцеклетки]] и [[сперматозоид]]и. При някои от тях е възможно самооплождане. Известни са само три вида от разред ''[[Cyprinodontiformes]]'', които функционират като самооплождащи се хермафродити. Двата вида са от род ''[[Cynolebias]]'', а другият е видът ''[[Rivulus marmoratus]]''. При това последният има способност и за вътрешно самооплождане. По-обичайна форма на случаен хермафродитизъм се наблюдава при представителите на родовете ''[[Hypoplectrus]]'' и ''[[Serranus]]'' и семейство ''[[Percidae]]''. Тези риби са способни да произвеждат двата вида полови клетки, но не едновременно.
 
Партеногенезата, макар и крайно рядка при гръбначните, се среща при няколко вида риби. При него малките се развиват от неоплодени яйца. Известен е и вариант, при който женските са в компания на мъжки от друг вид. Те отделят яйца, а мъжкия съответно [[сперма]]. При досега на сперматозоида с яйцето той не бива пропускан вътре в него. Контактът със сперматозоида обаче се явявае стимул за яйцеклетката, която започва да се дели. Така новото поколение ще бъде представено само от женски, които са генетично идентични с майката.
 
==== Развитие на зародиша ====
Ред 158:
=== Среда на живот ===
Водната [[среда]] има някои особености, които са се отразили върху строежа и живота на рибите. Повечето животни от този клас се придържат към вода с определена соленост. Изключение правят някои видове, например представителите на семейство [[Есетрови]] —
те периодично сменят местообитанието си, като преминават от сладка в солена вода и обратно, при което могат да понасят големи промени в солеността на водата. Такива риби се наричат проходни. Освен солите, важни за живота на рибите са различните количества на разтворените във водата органични вещества. Сладките води са винаги по-богати на органични вещества, но ако концентрацията им надхвърли определена граница, започват процеси, които водят до намаляване концентрацията на [[кислород]]а (О<sub>2</sub>), а после и до образуване на [[сероводород]] (Н<sub>2</sub>S) и водата става негодна за обитаване. Друго важно качество на водата е съдържанието на газове и най-вече на О<sub>2</sub>, което е необходим за дишане. Водата поема кислород от [[атмосфера]]та и от водните [[растение|растения]], когато те [[Фотосинтеза|фотосинтезфотосинтезират]]ират. Количеството на газовете зависи и от [[температура]]та. [[Пъстърва]]та и [[мряна]]та живеят в горните течения на [[река|рекиреките]]те, където температурата е по-ниска и водата е по-богата на О<sub>2</sub>. В средното течение се срещат [[кефал]], [[скобар]] [[уклей]], а в долното – [[шаран]], [[сом]]. В прибрежната зона на [[море]]тата се срещат морски риби с вретеновидно тяло, силни перки, плавателен мехур. Те са добри плувци, окраската им е най-често тъмна на гръбната и млечно бяла на коремната страна.
 
=== Хранене ===
Ред 192:
 
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Риби| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Риба“.