Отваря главното меню

Промени

м
се явява ---> е; козметични промени
 
=== Образование ===
[[Файл:Portrait of Robert Louis Stevenson at the age of 20.jpg|170 × 240 pixelspx|мини|вдяснодясно|Стивънсън на 20]]
На 7-годишна възраст започва да посещава училището на ул. „Индия“ в Единбург. Заради проблемите със здравето си обаче присъствията му са редки и бива обучаван от частни учители. Междувременно сменя още няколко училища като Единбургската академия за момчета, Спринг Гроув и частното училище на Робърт Топмпсън. През ноември 1867 г. постъпва в [[Единбургски университет|Единбургския университет]]. Бидейки потомък на три поколения строители на [[Морски фар|фарове]], той се записва да изучава инженерство. От самото начало Стивънсън не показва ентусиазъм и не обръща внимание на материята. Вместо това той акцентира върху нови запознанства. Така се среща с бъдещия си финансов агент, Чарлс Бакстър, и професор Флемин Дженкин, чиято биография по-късно пише. Въпреки това всяка година през ваканциите пътувал да изследва инженерната семейната работа. Първо в Ейнстър и Уик през 1868 г., с баща си в Оркни и Шетланд през следващата година и през последната прекарва три седмици на шотландски острови. Пътуванията се харесват на шотландеца, защото допринасят за писането му. Особено се наслаждава на второто пътешествие с баща си, тъй като наподобява обиколка на [[Уолтър Скот]], дало вдъхновение за неговия роман „''Пиратът''“. Може би като най-важен и влиятелен човек на този етап от живота му се явявае неговият братовчед Боб, енергичен и безгрижен човек, избрал да изучава изкуства вместо семейната професия. Междувременно Робърт Луис Стивънсън работи върху писането си, имитирайки стиловете на [[Даниел Дефо]], Уилям Хазлит, Чарлс Лам и сър Томас Браун. Изучава френска литература и шотландска история, както и трудовете на [[Чарлс Дарвин|Дарвин]] и [[Хърбърт Спенсър|Спенсър]]. През април 1871 г., Стивънсън уведомява баща си, че е избрал да посвети живота си на писане. Томас Стивънсън не остава доволен, макар и да не е изненадан от избора на сина си. По-късно Робърт изучава [[право]], най-вече, за да успокои баща си. Никога не практикува професията. Характерни за него стават дългата коса, бохемския стил на обличане, както и посещенията на евтини барове и бордеи. Признава се за атеист. Поема по път, който не съответства на възпитанието му. Така отношенията с баща му, а и с майка му рязко се влошават. В писмо до Чарлс Бакстър шотландецът нарича себе си „проклятие“ за родителите си.
 
=== Творчески години ===
 
=== Женитба и пътешествия ===
[[Файл:Fanny Osbourne 1.png|200п|мини|вляволяво|Фани ван ден Грифт Озбърн, 1876]]
Освен пътуванията до Париж по здравословни причини, Стивънсън посещава множество галерии и театрални постановки в Париж. Ходи до Монтебло и близки градчета, където става член на така наречените колонии на творците. Голяма част от енергията му преминава в странствания. Пътешествието с кану от 1876 г. изиграва и друга роля, освен вдъхновение за книга. То среща Стивънсън и неговия спътник сър Уолтър Симпсън с Фани ван ден Грит Озбърн (1840 – 1914). Родена в [[Индианаполис]], едва седемнадесетгодишна тя се омъжва и се мести в [[Невада]] при съпруга си Самуел след участието му в [[Американската гражданска война]]. Заедно имат три деца – Изабел, Лойд и Харви (който умира съвсем малък). Двамата със Самуел се разделят на няколко пъти поради невярността му. През 1875 г. Фани се мести във Франция с децата си, където с Изабел изучават изкуства именно в района на Монтебло. Въпреки че Стивънсън се завърнал във Великобритания малко след запознанството им, Фани не престава да бъде в мислите му. На нея посвещава любовно есе, публикувано в списание „''Корнхил''“. През следващата година двамата се срещат отново и отношенията им се развиват. Стивънсън прекарва доста време и с нейните деца във Франция. През август 1878 г. Фани се връща в Калифорния, докато той остава в Европа, правейки необходимото пътуване за книгата си „''Пътешествия с магаре в Севените''“ (1879). През август същата година Робърт Луис Стивънсън заминава при Фани Озбърн въпреки съветите на своите приятелите. Дори не уведомява родителите си. Резервира умишлено място втора класа в параход не само, за да спести средства, а и за да увеличи приключенското усещане. След това от [[Ню Йорк]] стига с влак. По-късно описва и това свое преживяване в пътепис. Цялото пътуване едва не го убива на два пъти. При втория Фани Озбърн, вече разведена, остава да се грижи за него. Дори баща му изпраща пари, за да спомогне оздравяването на сина си.
 
 
=== Последни години ===
[[Файл:Stevenson's home at Vailima.jpg|320 × 189 pixelspx|мини|вдяснодясно|Къщата на семейство Стивънсън във Ваилима]]
[[Файл:Robert Louis Stevenson, his family and Samoans, and the band of HMS Tauranga at Vailima, ca. 1890.jpg|304 × 240 pixelspx|мини|вдяснодясно|Семейство Стивънсън и самоанци, ок. 1890 г.]]
През 1890 г. Стивънсън купува парцел земя (около 400 акра) в Уполу, остров в Самоа, където се установява. Построява къща в селцето Ваилима. Там приема местното име Туситала, което означава разказвач. Влиянието му върху тамошните толкова нараства, че те започват да ходят при него за съвети и дори го включват в политиката. Той бил убеден, че европейците, назначени да управляват самоанците не са достатъчно компетентни. След много безуспешни опити да промени ситуацията, Стивънсън публикува творба като своеобразен протест, описваща гражданската война в Самоа. Тя дала толкова силен отзвук, че управляващите били свалени.