Фуга: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м се явява ---> е; козметични промени |
||
Ред 26:
==== Фугови елементи и тяхното устройство ====
* ''Фуговата тема'', наречена още дукс (''лат. dux – вожд, водач''), е изразителна, тонално определена с характерни и специфични за нейното устройство черти музикална мелодическа мисъл. Тя започва обикновено от I или V ст., не се отличава с голяма дълбочина и диапазон, напр. във фугите на Й.С.Бах дължината рядко надхвърля 4 такта, а диапазонът – [[октава]]. Качеството да се запомня и лесно откроява в музикалната тъкан се постига чрез характерни мелодически последования, като скокове, умалени и увеличени интервали, литмични фигурации.[[
* ''Кодет'' (''кодета, умаленително от ит. codetta – опашка'') незадължителен фугов елемент. Кратко, около половин – един такт построение, което е продължение на темата (дукс) и подготвя нейната имитация от следващия глас.
* ''Отговор'' – имитацията (риспостата) на дукса, наречен още комес (лат. Comes – спътник). Той се строи в доминантовата тоналност чрез реална или тонална имитация. Най-често отговорът е в съседен глас.
Ред 79:
* Тоналният – прозвучаване на субдоминантовата или основната тоналност чрез интермедии или дурхфюрунг.
* Построението, което следва след евентуална кулминация.
* Репрезиране на първата голяма интермедия в основната тоналност. Последната често
* Доминантов [[оргелпункт]].
Ред 94:
* Според броя на гласовете: двугласни, тригласни, четиригласни, петгласни и рядко повече гласове.
* Според предназначение: инструментална (за [[пиано]], [[орган (музика)|орган]], отделен [[инструмен]]т – солови или със съпровод, [[оркестър]]) и [[певец|
* Според броя на темите: прости – с една тема и сложни – с две или три теми При сложните фуги контрастът между темите (първа – втора, или първа – втора – трета) е много по-голям, отколкото тема – противосложение. Тук общ закон е контрапунктичното съчетание на темите независимо от момента и начина на тяхното експониране.
* Стретна фуга – при нея всичките ѝ дурхфюрунги са стретни.
| |||