Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .) |
м се явява ---> е |
||
Ред 117:
През 1964 жителите на Харлем организирали 2 бойкота, за да привлекат вниманието относно ужасната ситуация около местните училища. В централен Харлем 92% от учениците си стояли в къщи. През 1977 Исая Робинсън, президент на борда на Ню Йорк в образованието казва, че "качеството на образованието в Харлем отразява нивата на 18 са в Харлем. Третата серия от бунтове в Харлем е през юли 1964 г. след фаталната стрелба на бял полицай по 15-годишни чернокожо момче. Един човек бил убит, повече от 100 ранени, и над стотици арестувани. Грабежите и щетите върху жилищата били огромни. Като последица от бунтовете през юли 1964 федералното правителство основава помощна програма наречена „Проект подпомагане“, в който на хиляди млади хора от Харлем е намерена работа през лятото на 1965 г.
През 1966 „Черните партньори“ организират група в Харлем, агитираща за насилие в стремежа за промяна. Говорейки на митинг, Макстан Форд, говорителя на организацията „Черните партньори“, декларира пред Съединените американски щати, че „може да бъде поставен на колене само с кърпа, бензин и бутилка“, съставките на коктейл Молотов. През 1968 харлемистите се разбунтували след убийството на Мартин Лутър Кинг Младши. Двама. Майор Джон Линдзи помага за потушаването на бунта, вървейки по Ленъкс авеню в организирани групи със съкрушителна сила, която да е изправи срещу разгневената тълпа. През 1995 бунтовете не приличали по нищо на своите предшественици и били организирани от Афроамериканци активисти срещу собственици на Еврейски магазини на 125та улица. Загинали осем души. В днешни дни Етиопската баптистка църква е особено силна организация, забогатяла в резултат на множеството холдинги за недвижими имоти. Тя
== Забележителности ==
| |||