[[Файл:Алтай.Физическая-карта.jpg|alt=Алтай. Физическая карта|ляво|250px|Физикогеографска карта на Алтай]]
'''Шапша̀лскиятШапша̀лският хребет''' ({{lang-ru|Шапшальский хребет}}) е планински хребет в най-източната част на планината [[Алтай]] и се простира на протежение около 130 km от север на юг по границата между [[Република Алтай]] и [[Република Тува]] в [[Русия]]. На запад постепенно се понижава към [[Чулишманска планинска земя|Чулишманската планинска земя]], а на изток – към [[Алашко плато|Алашкото плато]] и планинския масив [[Бай-Тайга]]. На юг чрез прохода Шапшал (3097 m) се свързва с хребета [[Цаган-Шибету]], а на север в района на прохода Къзълбалхаш (2213 m) се свързва с хребета Салджур, най-западната част на планината [[Западни Саяни]]. Максимална височина връх '''Ак-Уюк 3608 m''' ({{coord|50|39|19|N|89|48|30|E}}), разположен в най-южната му част. Изграден е основно от кристалинни шисти. Върховете в северната му част са заоблени и са с по-меки релефни форми, а южните части имат типичен алпийски силно разчленен релеф, по най-високите части с малки ледници. Шапшалският хребет се явявае вододел между водосборните басейни на реките [[Об]] на запад и [[Енисей]] на изток. От него водят началото си река Чулишман (влива се в [[Телецко езеро|Телецкото езеро]]) и нейните десни притоци Чулча, Шабла, Узун-Оюк и др., принадлежащи към водосборния басейн на [[Об]]. На изток тече река Хемчик (ляв приток на [[Енисей]]) и нейните притоци Алаш и др. Преобладава планинската тундра, а по долините на някои реки се срещат лиственични гори. <ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article123150.html «Большая Советская Энциклопедия» – Шапшальский хребет, т. 29, стр. 288-289]</ref>
За първи път Шапшалския хребет е проследен, изследван и първично картиран през 1842 г. от видния руски географ и геолог, изследовател на [[Алтай]] [[Пьотър Чихачов]].
