Александър Мидендорф: Разлика между версии

От 1842 до 1845 г., по препоръка на Карл Баер, Мидендорф извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от [[Руска академия на науките|Академията на науките]], като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир]], [[СтановиСтанов планинихребет|Становите планини]], [[АлданскоАлданска платопланинска земя|АлданскотоАлданската планинска платоземя]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. В състава на експедицията е зачислен 22-годишния [[унтерофицер]] и военен [[Топография|топограф]] [[Василий Василиевич Ваганов]].

В началото на 1843 г. експедицията се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 км²), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга (река)|Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. През целия месец юли изследва цялото ѝ течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км) и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] ({{coord|76|25|N|98|00|E|}}) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 г. експедицията се завръща в Красноярск и Ваганов на базата на своите геодезически измервания съставя карта на Горна и [[Долна Таймира]] и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]] .

По време на пътешествието си определя площта на езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]] (4560 км²), а покрай течението на река [[Долна Таймира]] открива много добре запазил се скелет на [[Мамути|мамут]]. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.

През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището [[Амга (село)|Амга]], разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан (река)|Алдан]]). От там се изкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на Алдан), пресичат [[Станов хребет|Становите планини]] (2412 м) и достигат до горното течение на река [[Уда]]. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до [[УдскиУдска заливгуба|Удския залив]], като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изследва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на [[Удска губа|Удския залив]] (с [[Мечи остров|Мечия остров]]), южното крайбрежие на остров [[Голям Шантар]], [[Тугурски залив|Тугурския]] и [[Улбански залив]] (южната част на залива [[Академия (залив)|Академия]]), като фактически открива [[Тугурски полуостров|Тугурския п-ов]] с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов [[Тохареу]] ({{coord|53|45|N|138|25|E|}}), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и [[Николай (залив)|Николай]]. На изток от залива Николай Мидендорф открива хребета [[Мевачан]] (дължина 100 км, 972 м).

През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия ѝ завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един неин десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (150 км, 2326 м, продължение на [[Бурейнски хребет|Бурейнския хребет]]). Пресичат хребета, достигат до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спускат до устието на десния ѝ приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачват се по Ниман и преминават в басейна на река [[Селемджа]]. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 г. достигат до река [[Зея]] при устието на десния ѝ приток река [[Гилюй]]. От там експедицията завива на югозапад и в края на януари 1845 г. достига до Амур. Изкачва се по Амур и [[Шилка (река)|Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].