Разлика между версии на „Златен век на исляма“

допълв по рус
м
(допълв по рус)
В ислямския свят при джамиите се отварят училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки. Много медресета с течение на времето се превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – „Дом на Мъдростта“ („Бейт ал-Хикма“), е основан от халиф [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Мамун]] през 20-те години на IX век. Освен [[Багдад]], центрове на научната дейност на [[Средновековие|средновековния]] [[Изток]] в различни периоди от неговата история са: [[Кайро]], [[Дамаск]], [[Бухара]], Газна, [[Самарканд]], [[Хорезъм|Хорезм]], [[Исфахан]], [[Нишапур]], [[Балх]] и други градове, а в Европа – [[Кордоба]]. В 859 г. принцеса Фатима ал-Фихри основава във [[Фес]] (Мароко) първия съвременен университет. В университета, се приемат както мъже, така и жени, има няколко факултета и се преподават много дисциплини.
 
== Науки ==
=== Астрономия ===
[[Астрономия]]та е една от науките, от които най-много се интересуват мюсюлманските учени. Почти във всички големи градове на ислямските държави има [[обсерватории]]. През 1259 г., Насир ад-Дин ат-Туси основава най-голямата по това време в света Марагинска обсерватория близо до [[Тебриз]]. Заедно с Шараф ад-Дин Ат-Туси и Ибн аш-Шатир той е един от първите, които се произнасят за възможността [[Земята]] да се върти около своята ос. Мюсюлманите са усъвършенствали [[астролабия]]та - инструмент за определяне на разположението на звездите и за измерване на разстоянията между тях. През IX — X век, братята Муса (Banū Mūsā) изчисляват дължината на земната окръжност.
 
[[Хорезъм|Хорезмийският]] учен ал-Бируни доказва, че Земята се върти около своята ос и около Слънцето. С проучвания, проведени близо до индийския град Нандана, той съумява да изчисли площта на повърхността на Земята. Приложеният от него метод се нарича в Европа „правило на Бируни“.
 
Средноазиатският учен [[Ал-Фаргани]] открива наличието на петна по Слънцето, а трудовете му в областта на астрономията в продължение на 700 години са използвани като учебници в Европа. Той е първият учен, който изчислява точната стойност на кривината на [[еклиптика]]та.
 
Средноазиатският учен [[Улуг Бег]] разполага в своята обсерватория с монтиран на стена [[секстант]] с радиус от 40 метра и с работна част от 20° до 80°, който няма равен в света до 1437 г. Той съставя каталог на звездното небе (Zij-i Sultani), в който са описани 1018 звезди. Там е определена и продължителността на звездната година: 365 дни, 6 часа, 10 минути, 8 секунди (с грешка + 58 секунди) и наклонът на оста на Земята: 23,52 градуса (най-точното измерване).
== Източници ==
<references />