Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Географска характеристика ==
=== Общи сведения ===
Адриатическо море е разположено между [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] на югозапад и [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] на североизток. На югозапад, запад и северозапад мие бреговете на [[Италия]], на север – бреговете на [[Словения]], на североизнок – бреговете на [[Хърватия]] и [[Черна гора]], а на изток – бреговете на [[Албания]]. На югоизток чрез протока [[Отранто]] (78 km) се свързва с [[Йонийско море]]. Дължина от северозапад на югоизток 796 km, ширина от 93 до 222 km, площ 138 595 km<sup>2</sup>. От три страни морето е заобиколено от високи планини: [[Апенини|Апенинските]] на югозапад, [[Алпи]]те на север и [[Динарски планини|Динарските]] на североизток. Северозападните и западните му брегове са ниски, на места лагунни. В тази си част Адриатическо море бързо се запълва от наносите на реките (основно река [[По (река)|По]]), в резултат на което някои древни пристанища (Л'Акуила, Адрия и др.) днес отстоят далеко от морето. Крайбрежието на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] представлява от своая страна редица залети от морето паралелни на брега долини (далматински тип бряг), което обуславя наличието на големи и малки острови, най-големи от които са – [[Корчула]], [[Хвар]], [[Брач]] и др. Най-големите заливи са в северната му част – [[Венециански залив|Венециански]] и [[Триестки залив|Триестки]], а в югозападната – залива [[Манфредония]]. На север е големият полуостров [[Истрия]], а на югозапад – [[Гаргано]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article128477.html «Большая Советская Энциклопедия» – Адриатическое море, т. 1, стр. 238]</ref>
 
=== Релеф на дъното ===
Дъното на морето представлява депресия с плавен наклон от северозапад на югоизток. Дълбочината в северните му плитки части е от 20 до 65 m, в средните от 100 до 170 m, а в югоизточните до 1589 m (максимална дълбочина). Дъното е покрито с фораминиферни пясъци и тини, а в близост до бреговете – камъни, чакъли и пясъци.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Климатът на морето се характеризира със средимноморски черти, но под влияние на особеностите на обкръжаващата суша значително се отличава от климата на [[Средиземно море]]. Характерни местни ветрове са [[бора]], [[сироко]], [[мистрал]], които силно вляет на температурата на въздуха. Средната февруарска температура е от 5°С на север до 10°С на юг, а средната августовска – съответно от 24°С до 26°С. На юг зимата се характеризира с висока облачност и значителни валежи (60 – 70% от годишната сума). През лятото преобладава ясно време с добре изразени [[бриз]]и.<ref name="bse"></ref>
 
=== Хидроложки режим ===
Хидроложкият режим на морето се определя от климата и речния приток на вода в северните му части. Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат. Покрай североизточните му брегове на северозапад се движат средиземноморски води, а покрай югозападните му брегове в обратно направление – собствено адриетически слабосолени води. Температурата на водата на повърхността през февруари е от 7°С на север до 13°С на юг, а през август съотвено от 24°С до 26°С. Солеността на север е 30 – 35‰, а на югоизток – до 38‰. В дълбочинните слоеве температура на водата и солеността са почти постоянни съответо – 12 – 12,5°С и 38 – 38,58‰. Приливете са смесени с амплитуда до 1,2 m на север.<ref name="bse"></ref>
 
=== Флора и фауна ===
* в [[Италия]] – [[Триест]], [[Венеция]], [[Анкона]], [[Пескара]], [[Бари]], [[Бриндизи]]
* в [[Словения]] – [[Копер]]
* в [[Хърватия]] – [[Риека]], [[Шибеник]], [[Сплит]], [[Дубровник]]
* в [[Черна гора]] – [[Котор]], [[Бар (Черна гора)|Бар]]
* в [[Албания]] – [[Драч]], [[Вльора]].<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==