Отваря главното меню

Промени

м
- ден днешен; козметични промени
}}
 
[[FileФайл:Vincent Willem van Gogh 128.jpg|thumbмини|200px|<small>[[Натюрморт]]: „Ваза с 12 слънчогледа“, [[август]] [[1888]] г., <br />(„Нова картинна галерия“, [[Мюнхен]])</small>]]
 
''' Винсент Вилем ван Гог''' (1853 – 1890) ({{lang-nl|Vincent van Gogh}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[художник]], смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на [[Европа|европейското]] [[изкуство]]. Той е един от най-видните представители на [[постимпресионизъм|постимпресионизма]]. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 [[картина|картини]] и 1100 [[рисунка|рисунки]]. Заболява от психична болест и извършва [[самоубийство]] през [[1890]] г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на [[17 март]] [[1901]] г. в [[Париж]], [[Франция]] са изложени 71 от неговите произведения.
В началото на 1876 г. се сменя собственика на фирмата. Основните виждания за изкуството на новите собственици и тези на ван Гог се оказват несъвместими и той напуска през април 1876 г. Още веднъж се връща в [[Англия]]. В частното училище на пастор Стоукс в [[Рамсгейт]], а по-късно в [[Айлуърт]], той получава място като помощник учител по френски, немски и [[аритметика]] срещу безплатна храна и нощувка, но без заплата. Едно зле платено място намира при [[Методистка църква|методисткия]] свещеник Джоунс като учител и помощник-проповедник. Неговата първа проповед, държана с изключително въодушевление през ноември 1876 г., бележи неговото безкомпромисно обръщане към евангелието. Същевременно се засилва и интересът му към рисуването. След [[Коледа|коледната]] отпуска при родителите му, междувременно преместили се в Етен, те успяват да го склонят да не се връща повече в Англия.
 
[[FileФайл:Cuesmes JPG001.jpg|мини|вляволяво|Къщата, в която ван Гог живее през 1880 г., когато решава да стане художник.]]
 
Следва едно тримесечно пребиваване в [[Дордрехт]], където ван Гог работи като помощник в една [[книжарница]]. През пролетта на 1877 г., след уговорка с родителите си, той заминава за [[Амстердам]], за да се подготви за приемните изпити в [[Теология|теологическия]] факултет. Живее при чичо си Йоханес и се обучава по [[Латински език|латински]], [[Гръцки език|гръцки]] и теология. Тъй като уроците са му много трудни и той е на мнение, че много от теологичните формалности при разпространяването на [[Християнство|християнската вяра]] сред хората са излишни, спира усилията си да следва теология. Вместо това през юли 1878 г. пътува до [[Брюксел]] и посещава тримесечен семинар за непрофесионални проповедници, но на заключителния изпит е определен като неподходящ. От декември 1878 г. живее в [[Боринаж]], южнобелгийска област за добиване на каменни въглища, където хората живеят в крайна нищета. В началото се установява в [[Патюраж до Мон]], по-късно живее във [[Вамс]] и [[Кюсмес]]. Помага на болни и чете на миньорите от Библията. Тъй като е на мнение, че няма право да живее при по-добри условия от тези на неговите довереници, раздава всичко, което има на нуждаещите се и до юли 1880 г. живее в страхотна мизерия. Появяват се много рисунки на миньори и на обстановката, в която работят. Макар брат му Теодорус, междувременно преуспяващ търговец на картини в Париж, да не е съгласен с начина му на живот от лятото на 1880 г. започва да му изпраща пари да живее. През есента на 1880 г. Винсент ван Гог решава окончателно, че ще стане художник.
 
=== Нидерландия ===
[[Файл:Vincent Willem van Gogh 129.jpg|thumbмини|Натюрморт, аранжиран от Антон Мов и изпълнен от ван Гог, декември 1881]]
През октомври ван Гог започва половингодишно обучение по [[Анатомия|анатомични]] рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства. През април 1881 г. се връща при родителите си в Етен. През лятната ваканция ги посещава братовчедка му Кий Фос. Плануваното от седмици посещение приключва внезапно и Кий отпътува със сина си за Амстердам, тъй като ван Гог се влюбва в нея и се стига до опити за сближаване от негова страна, на които тя не отвръща. За да избяга от упреците на семейството си, той посещава чичо си – художника Антон Мауве (1838 – 1888) в Хага и го моли да го подпомогне в усилията му да стане художник. Той го посвещава в техниката на [[акварел]]а и му подарява необходимите материали. Обратно в Етен възникват поредица акварели, рисунки и първи [[Маслени бои|маслени]] платна. Той пътува декември 1881 г. до Амстердам в напразен опит да срещне братовчедка си повторно. От януари 1882 г. е вече в Хага и се обучава интензивно при чичо си Мауве. Обучението прекъсва рязко през март, тъй като Мауве, по стара традиция, настоява ван Гог да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, последният, обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и по живи модели може да го обогати.
[[Файл:Vincent Willem van Gogh 016.jpg|мини|вляволяво|Винсент ван Гог: Изглед от ателието му в Хага, акварел]]
Чичо му Корнелис Маринус ван Гог – търговец на произведения на изкуството – поръчва при него 12 изгледа от Хага с перо и туш за магазина си. Ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, наричана от него Сиен, с която живее повече от година и през това време тя му позира многократно. През лятото се връща в ателието на Мауве. Занимава се с техниката на маслената живопис и с проблеми на теорията на цветовете. [[Палитра]]та му през целия му нидерландски период е с тъмни, землисти цветове.
 
Смазан от самотата той се връща през декември при родителите си в Нюнен, където остава до ноември 1885 г. През това време рисува почти 200 картини. Ван Гог наема ателие до къщата на баща си, където изпълнява и поръчката на един златар – Чарлс Херманс от [[Айндховен]], който поискал да украси трапезарията си с шест картини. От октомври 1884 г. има и няколко художници аматьори от Айндховен като ученици. Една афера със съседката му Маргот Бегеман приключва след опит за самоубийство от страна на младата жена. Мъката навлиза на 26 март 1885 трайно в къщата на семейство ван Гог със смъртта на бащата и смазва художника психически.
 
[[Файл:Vincent_Van_Gogh_-_The_Potato_Eaters.png|thumbмини|''Селяни, ядящи картофи'' (1885)]]
През април в лицето на „Селяни, ядящи картофи“ се появява неговият шедьовър от нидерландския период. Във витрината на търговеца на бои г-н Льор от Хага са изложени за пръв път творби на ван Гог. През ноември 1885 г. се мести в [[Антверпен]], където участва в приемните изпити в училището по изящни изкуства ''(École des Beaux-Arts)''. Тъй като междувременно парижкият художествен живот е забелязал ван Гог, той решава да взема уроци в парижкото ателие на [[Фернан Кормон]] и напуска Антверпен преди обявяването през март 1886 г. на резултатите от изпитите – отрицателни за него. Никога повече не се връща в [[Белгия]] и [[Нидерландия]].
 
=== Париж ===
Чак след пристигането си уведомява брат си Теодорус за намерението си да се установи в Париж и той го приема във и без това тясното си жилище. По това време Теодорус е ръководител на една от галериите на фирмата Бусо и Валадон (''Boussod & Valadon''), наследницата на фирмата Гупил. Без да се бави ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си [[Анри дьо Тулуз-Лотрек]] (''Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864 – 1901'') и [[Емил Бернар]] ''(Emile Bernard, 1868 – 1941)''. Чрез брат си влиза в контакт с [[Импресионизъм|импресионизма]] и с най-важните му представители: [[Пиер-Огюст Реноар]] ''(Pierre-Auguste Renoir, 1841 – 1919)'', [[Камий Писаро]] ''(Jacob Camille Pissarro, 1830 – 1903)'', [[Едгар Дега]] ''(Edgar Degas, 1834 – 1917)'', [[Пол Синяк]] ''(Paul Signac, 1863 – 1935)'', [[Алфред Сисли]] ''(Alfred Sisley, 1839 – 1899)'', [[Клод Моне]] ''(Claude Monet, 1840 – 1926)'' и [[Жорж Сьора]] ''(Georges Seurat, 1859 – 1891)''. Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.
[[Файл:Toulouse-Lautrec de Henri Vincent van Gogh Sun.jpg|thumbмини|Винсент ван Гог, пастел на художника [[Анри дьо Тулуз-Лотрек]]]]
Под тяхно влияние неговата землисто-тъмна палитра изсветлява и става по-слънчева. През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, [[Сена (река)|Сена]] и околностите. Освен това рисува и множество [[автопортрет]]и, даващи храна и до ден днешен на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.
 
Централно място за срещи на импресионистите, освен магазинчето на търговеца на художествени материали Жулиен Танги, е ''Кафе дьо Тамборин'' на булевард дьо Клиши, с чиято собственичка Агостина Сегатори ван Гог има афера и на която прави портрет. Заедно с колеги той излага трайно работите си в кафенето. Единият от художниците е [[Пол Гоген]] ''(Paul Gauguin, 1848 – 1903)'', който преди това е живял в [[Понт Авен]]. Гоген, който е със същия тип тежък и несговорчив характер като ван Гог, отхвърля импресионизма като творческа заблуда, но хвали произведенията на ван Гог като „честно и истинско изкуство“ и предрича, че „светът ще говори за неговите картини“.
 
=== Арл ===
[[FileФайл:red vineyards.jpg|thumbмини|''Червено лозе, близо до Арл'' (ноември 1888), [[Пушкински музей Москва]]]]
Заминавайки на юг неговата междинна цел е старият [[Римска империя|римски]] град [[Арл]], който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Аналогично на една зимна японска дърворезба от Фуджияма той създава картини с различни изгледи от Арл. Противно на първоначалното му намерение да пътува до [[Марсилия]], през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата, осъществявана благодарение на постоянната помощ на Теодорус. Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини днес. Така през април той рисува серията си от цъфнали дървета, които и днес ни поразяват с интензивността на светлината и цветовете си. В памет на наскоро починалия в Нидерландия негов учител А. Мове, той надписва една от тези картини със ''Souvenir de Mauve'' („Спомен за Мове“).
 
 
=== Сен Реми ===
[[FileФайл:VanGogh-starry night.jpg|thumbмини|''Звездна нощ'', юни 1889 (Музей за съвременно изкуство, [[Ню Йорк]])]]
Малкото селище Сен Реми е на няколко километра от Арл, на половината път до [[Авиньон]]. В [[манастир]] от XII век е установена клиника, в която се лекуват според тогавашните разбирания душевно болни. Когато ван Гог се нанася като пациент на 8 май 1889 г., д-р Пейрон ''(Théophile Peyron)'' диагностицира при първия си преглед остра форма на епилепсия.
 
* „Van Gogh“ – Франция – 1991, режисьор [[Морис Пиала]] – [[Сезар]] за главна мъжка роля на Jacques Dutronc. Номинация за [[златна палма]] в [[Кан (кинофестивал)|Кан]]
* „State of the Artist“ – САЩ – 2001, режисьор [[Едуард Шърман]]
* " Loving Vincent" 2017
 
== Външни препратки ==