Петър I (Русия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м - ден днешен; козметични промени |
||
Ред 3:
| име= Петър I
| описание= Император и самодържец всеруски
| изображение за личността=[[
| описание на изображението=
| управление=[[7 май]]{{дата нов стил}} [[1682]] – [[8 февруари]]{{дата нов стил}} – [[1725]]
Ред 39:
=== Начало на управлението ===
[[
==== Азовски походи ====
Ред 55:
За строителството на флота и реорганизацията на армията, Петър е принуден да наеме чуждестранни специалисти. Със завършването на Азовските походи, той решава да изпрати на обучение в чужбина млади [[Дворянство|дворяни]], а скоро и сам се отправя на първото си пътешествие в [[Европа]].
[[Файл:Peter I in 1697-98.jpg|
През март [[1697]] г. Петър заминава инкогнито през [[Шведска Ливония]] за [[Западна Европа]] в състава на голяма руска делегация („[[Велико пратеничество]]“), чиято цел е да търси съюзници във войната срещу Османската империя. За ''велики пратеници'' са назначени [[генерал-адмирал]] [[Франц Лефорт]], [[генерал]] [[Фьодор Головин]], началникът на [[Посолски приказ|Посолския приказ]] [[Прокофий Возницин]]. В пратеничеството влизат общо 250 души, сред които, под името на [[уредник]]а от [[Преображенски полк|Преображенския полк]] Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не постига особен успех, тъй като повечето европейски държави са ангажирани в приготовления за война. Въпреки това, Петър използва пътуването си във [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Англия]], за да се запознае със западната култура и технологии. Посещава [[Рига]], Кьонигсберг, [[Бранденбург]], [[Холандия]], [[Англия]], [[Австрия]], набелязана е визита във [[Венеция]] и при [[Римски папа|римския папа]]. Освен преговорите, Петър отделя много време за изучаването на корабостроене, военно дело и други науки – изучава [[корабостроене]] в [[Лондон]], [[Амстердам]] и [[Зандам]], и [[артилерия]] в [[Калининград|Кьонигсберг]]. В Англия посещава леярски завод, Арсенала, [[Парламент на Великобритания|
Великото посланичество не постига главната си цел: да създаде коалиция против Османската империя, поради подготовката на редица европейски държави за [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] ([[1701]]—[[1714|14]] г.). Все пак, благодарение на тази война, се оформят благоприятните условия за борбата на Русия за [[Балтийско море]]. По такъв начин, се извършва преориентацията на външната политика на Русия от юг на север. Посланичеството обаче успява да наеме няколкостотин обучени специалисти, главно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал [[Корнелис Крьойс]]), които заминават за Русия, а също и закупува военно и друго оборудване. През [[1698]] г. Петър прекъсва пътуването си заради започналия бунт на стрелците в [[Москва]].
Ред 73:
=== Велика Северна война ===
{{основна|Велика Северна война}}
[[
След завръщането от Великото посланичество, царят започва да се готви за война с [[Швеция]], за излаз на [[Балтийско море]]. През 1699 г. е създаден Северния съюз против шведския крал [[Карл XII]], в който освен Русия влизат [[Дания]], [[Саксония]] и [[Жечпосполита]], начело със саксонския курфюрст и полски крал [[Август II]]. Движещата сила на съюза е стремежът на Август да отнеме от Швеция [[Шведска Ливония|Лифландия]]. За помощта на Русия той обещава да
За влизането във войната на Русия е необходимо да сключи мир с Османската империя. След постигането на примирие с турския султан за срок от 30 години, на [[19 август]] 1700 г. обявява война на Швеция, под предлог за отмъщение за обидата, нанесена на цар Петър в Рига. <ref>През 1697 г. рижкият губернатор Далберг не позволява на Петър I да разгледа укрепленията на града.</ref>.
Ред 83:
Русия е зле подготвена за такава война и първият опит за достигане до балтийското крайбрежие завършва с тежко поражение на руската армия – на [[30 ноември]] 1700 г. (нов стил) Карл XII с 8500 войници атакува лагера на руснаците, обсадили града, и напълно разгромява 35-хилядната необучена армия. Самият Петър I е заминал в Новгород два дни преди това.
[[
Считайки, че Русия е достатъчно отслабена, Карл XII поема към Ливония, за да изправи войските си против основния, както счита той, противник – Август II. Това дава възможност на Петър I да възстанови и модернизира армията си. Съвсем скоро, реорганизирайки армията по европейски образец, той възобновява бойните действия. През 1702 г. (на [[22 октомври]]) руснаците превземат крепостта [[Нотебург]] (преименувана на [[Шлиселбург]]), а през пролетта на 1703 г. – крепостта [[Ниеншанц]] в устието на [[Нева]]. Тук, на 27 май 1703 г. започва строителството на град [[Санкт Петербург]]. За тази цел използва всички възможности на абсолютната си власт, като изпраща на принудителен труд десетки хиляди и забранява използването на [[тухла|тухли]] в цялата страна, освен в новия град. По това време взема за любовница литовката Марта Скавронска, която приема [[православие]]то и името [[Екатерина I|Екатерина]] и по-късно става негова съпруга.
Ред 129:
=== Семейството на Петър I ===
[[Файл:Peter the Great Interrogating the Tsarevich Alexei Petrovich.jpg|
За първи път Петър се жени на 17 години по настояване на майка си за [[Евдокия Лопухина]] през [[1689]]. След година им се ражда син – Алексей. Останалите деца на Петър и Евдокия умират скоро след раждането им. През 1698 г. Евдокия Лопухина се оказва замесена в бунта на стрелците, целта на който е получаване на царската корона от сина
[[Алексей Петрович]], официалния наследник на руския престол, осъжда промените на своя баща, а накрая избягва във [[Виена]] под покровителството на родственика на своята жена ([[Шарлота Кристина София Брауншвайг-Волфенбютелска|Шарлота Брауншвайг]]) император [[Карл VI (Свещена Римска империя)|Карл VI]], където поискал поддръжка за свалянето на Петър I. През [[1717]] е уговорен да се върне у дома, където е пленен.
Ред 136:
На 24 юни ([[5 юли]]) [[1718]] Върховния съд, състоящ се от 127 души, произнася смъртна присъда за Алексей, признавайки го за виновен в държавна измяна.
Два дни по-късно на 26 юни ([[7 юли]]) [[1718]] Алексей не дочаква изпълнението на присъдата и умира в [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]. Истинската причина за смъртта на принц Алексей
От брака с принцеса [[Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург|Шарлота Брауншвайг]] принц Алексей оставя син – Петър Алексеевич (1715 – 1730), станал през [[1727]] император под името [[Петър II (Русия)|Петър II]], и дъщеря – Наталия (1714 – 1728).
Ред 142:
През [[1703]] Петър среща 19-годишната Катерина, с предишно име Марта Скавронска, пленена от руските войниците като плячка при превземането на шведската крепост Мариенбург. Петър я взема и прави своя любовница. През 1704 г. Катерина ражда първото си дете, наречено Петър, а през следващата година и второ, Павел, но скоро и двамата умират. Още преди да е станала законна съпруга на Петър I, Катерина му ражда и две дъщери – Ана (1708) и Елисавета (1709). Елисавета става по-късно императрица и управлява в периода [[1741]] – [[1761]]), а преки потомци на Ана управляват Русия след смъртта на Елисавета от [[1761]] до [[1917]].
[[
Официалната венчавка на Петър I с [[Екатерина I]] се състои на 19 февруари [[1712]], скоро след завръщането му от Прутския поход. През [[1724]] Петър коронова Екатерина като императрица и съвладетелка. Тя му ражда 11 деца, но повечето от тях умират в детството си. Оцеляват Ана и Елисавета.
Ред 223:
{{Руски владетели}}
[[Категория:Петър I (Русия)| ]]
[[Категория:Православни монарси]]
| |||