Брезник: Разлика между версии

Паметникът на загиналите 1885 г. в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвования на офицерите от І-ви Пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военен инженер кап. Лудогоров.На 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността „Бърдото“ 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.

 

 

Съвсем близо до града при [[Гърло (село)|с. Гърло]] се намират останките на старо българско гробище с т.н. латински кръстове, а на скалния венец стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древно Слънчево скално светилище, недалеч са [[Гърленски храм-кладенец|Мегалитното прототракийско светилище – куполен подземен храм]] на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него, недалеч до него може да се видят зидовете на римска баня, срещу тях пък са руините на средновековна българска църква, а над мегалитния подземен храм са останките на късноантичната крепост Кула и надземното Светилище над нея в едноименната ѝ местност на ''рида Црънча'' на [[Завалска планина|Завалската планина]], а на съседния му достигащ до града ''рид Брезнишки Гребен,'' в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над нея е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.<ref>С. Видрица – укрепено селище http://bulgariancastles.com/bg/node/1713