Тамплиери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
м - ден днешен |
||
Ред 212:
Но Климент не отстъпва, което е доста непредвидено: той не може прибързано да осъди „Ордена на Тамплиерите“ на основата на наличните сведения; колкото до признанията, казва той, „понякога те се разминават“. Той самият изслушва седемдесет и двама тамплиери; а когато става дума за висшите сановници на Ордена – Великият магистър Моле, Великият визитор [[Юг дьо Перо]], командорите от Кипър, [[Аквитания]] и [[Нормандия]] [[Рембо дьо Карон]], [[Годфроа дьо Гонвил]] и [[Жофроа дьо Шарне]] – кралят заявява, че те са в лошо здравословно състояние и не ги изпраща в Поатие, но Климент спешно изпраща кардиналите, за да ги изслушат в главната кула на [[Шинон]], където са затворени<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Histoire de la ville de Montpellier. Том 2 |last= d' Aigrefeuille |first= Charles |year= 1737 – 1739 |pages= 193 }}.</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Clement V|last= Menache |first= Sophia |year= 2002|publisher= Cambridge University Press, originally published in 1998 |isbn= 0-521-59219-4 |pages= 218 }}.</ref>
От този момент нататък, след лятото на 1308 г., започва най-голямата загадка в този изключително странен процес. Какво разкриват на Климент V седемдесет и двамата тамплиери, които той сам разпитва в Поатие. Това остава загадка: протоколите от тези разпити са съхранени в Тайните архиви на [[Ватикана]]
Поведението на самите тамплиери е дори още по-странно: Моле, Перо и останалите, които отричат признанията си веднага, щом научават, че Църквата взима делото в ръцете си, пак обявяват вината си точно в момента, когато трима кардинали идват в Шинон. Стъписани, прелатите отново прочитат пред тях показанията им и ги приканват да си помислят добре преди да подпишат: но тамплиерите веднага подписват признанията за греховете си.
Ред 243:
Тези тайни, които го възпират да продължи да защитава тамплиерите открито, сега не му попречват да им спести осъждането за ерес, като им оставя възможността да преминат през бурята и да продължат съществуването на Братството малко или повече нелегално.
В понеделник вечерта, на [[18 март]] [[1314]] г., Филип ІV спокойно чака край своя прозорец в [[Лувър]]а края на най-голямата политическа операция на своето царуване. Той наблюдава как срещу неговият палат, на остров [[Бувие]], където днес е парка [[Вер-Галан]], войниците му са заети с приготовлението на клада. Тя е предназначена за много високопоставени хора: Жак Бернар дьо Моле, двадесет и вторият Велик магистър на „Ордена на Тамплиерите“, най-могъщия в Европа и Светите земи, [[Жофроа дьо Шарне]], [[командор]] на Ордена в [[Нормандия]], а вероятно и още един, трети висш [[сановник]] на Храма, за чиято самоличност оттогава
Тези хора сякаш сами се обричат на изгаряне на кладата. Същата сутрин тримата кардинали, изпратени от Климент V, за да ги съдят, пощадяват живота им. При четенето на присъдата те, които първо признават, после отричат признанията си, за да признаят отново, като по този начин създават достатъчно лоша представа за своя характер, сега подскачат като навити с пружина и заявяват невинността си. Тогава кардиналът на [[Албано]] повдига рамене: той несъмнено не разбира нищо, освен това, че сега законът го задължава да предаде на правосъдието тези, които иска да отърве от светската власт. Като отричат признанията си, а след това отново признават вероотстъпничеството си, те сами подписват смъртната си присъда, тъй като по смисъла на закона това ги прави еретици, а те са извън църковната юрисдикция. Единствено Великият визитор Юг дьо Перо, който, според множество свидетели, е „най-разпаленият при извършването на тайни обреди“, запазва мълчание, вкопчен в надеждата за далечно избавление. Той така и завършва дните си в затвора.
| |||