Германска революция (1848 – 1849): Разлика между версии

 

В германските княжества полагат началото на революцията във Велико херцогство [[Баден (историческа област)|Баден]] и след няколко седмици тя се пренася и в останалите федерални провинции. От [[Берлин]] до [[Виена]] не секват лозунгите за либерално управление и провеждане на свободни избори (проведени в църквата Свети Паул във вече свободен [[Франкфурт на Майн]]). След като относително бързо извоюват победа над Мартенския кабинет, като например закриване на [[печат]]а и [[цензура]], около средата на 1848 революционното движение се оттегля в дефанзива. През есента на 1848 и началото на 1849 година се зараждат още бунтовнически точки, регионално взимащи участие и в [[Гражданска война|Гражданската война]], които поставят последните части на революцията в действие. До юни 1849 г. се прави първият опит за създаване на една демократически цялостна и единна национална държава, наложена насилствено главно от пруски и австрийски войскови части.

 

== Интереси, историческо подреждане и значение за Средна Европа ==

 

Революционерите в германските държави се стремят към политическа свобода, с цел [[Демокрация|демократична реформа]] и национално обединение на княжествата в Германския съюз. Те преди всичко се застъпват за идеите на [[Либерализъм|Либерализма]]. С развитие на революционното движение то се разделя в различни посоки и в западните области приоритетите се различават и частично опонират един на друг.

В повечето от страните революцията е сломена най-късно 1849. Във [[Франция]] [[република]]та се задържа до 1851/1852. Само в княжествата [[Дания]] и [[Сардиния]] революционните успехи продължават по-дълго време. Така в [[Конституционна монархия|конституционните монархии]] законите в конституцията се задържат чак до XX век. Основният закон (Конституцията) на Сардиния дава основите на италианското кралство през 1861 ([[Рисорджименто]]).

 

 

От силните европейски страни само [[Англия]], [[Испания]] и [[Русия]] не са засегнати от случващото се. Руската армия дори използва сила, за да усмири унгарските желания за бунт за независимост от [[Австрийска империя|Австрийската империя]].

Един непосредствен предвестник на Мартенската революция в тогавашната [[Централна Европа]] е кризисната 1847 година, предшествана от много слаби добиви на [[жътва]] от 1846. В германските държави това означава повишаване на цените на хранителните продукти. Сред населението се появява недостиг от храна в почти всички германски държави. Много, застигнати от масовата бедност работници, разорени занаятчии и селскостопански служители се съюзяват, убедени от своите социални нужди. Поради това все повече хора настояват за демократически и либерално създадена общност. Друга последица от кризата е намаляването на [[Покупателна способност|покупателната способност]] на индустриалните продукти, по-особено текстилните изделия. Това води до упадък на още силната и доминираща [[Текстилна индустрия]].

 

 

Упадъкът на текстилния бранш, който в германските страни е с минимална печалба за много семейства и за малко богати предприемачи и земевладелци, става факт. Общопризнато е, че кризата в занаятчийството е обусловена от напредващата [[индустриална революция]] в Европа, която още от средата на 18 век, чрез нови технически открития от [[Англия]], променя социално и икономически целия континент. Стига се и до увеличаване на населението, при което изграждащата се аграрна индустрия в градовете не може да приеме растящата вълна от работници. Последствията са поява на масова безработица. Излишната работна сила е главна част на „индустриалната резервна армия“. Все повече хора търсят работа в бързо растящите градове, в манифактури и новосъздадени [[Завод|фабрики]], където чрез рационалната масова продукция, стоките могат да поевтинеят.

 

 

Един нов обществен слой – [[пролетариат]]ът (независимата работна сила) расте стремително бързо. Условията на живот в индустриалните предприятия през 19 век са катастрофални. Повечето работници живеят в [[Гето|гета]] и бедни квартали на градовете, на прага на нищетата или дори под него, застрашени от безработица и без социална осигуровка. Още години преди Мартенската революция съществуват регионално ограничени въстания срещу индустриалните барони. При тъкачното въстание 1844 в [[Силезия]], се появяват размирици от страна на тъкачите в Биелава и Пешице, [[Полша]]. Става факт и първото значимо извънрегионално въстание на германския пролетариат, продиктувано от социалната нужда. Бунтът е потушен само след няколко дена от [[Прусия|пруската]] [[армия]].

 

=== Политически причини ===

Една от съществените цели на Мартенската революция е преодоляването на политическата реставрация, планирано още от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през 1815 година.

 

Един от най-изявените застъпници на политическата реставрация е австрийският [[дипломат]] и държавен [[Списък на федералните канцлери на Австрия|канцлер]] [[Клеменс фон Метерних]]. Политиката на реставрация е призната от повечето европейски страни по време на Виенския конгрес на 9 юни 1815, непосредствено преди окончателната загуба на [[Наполеон Бонапарт]] в [[Битка при Ватерлоо|битката при Ватерлоо]]. Целта им е вътрешнополитически и междудържавно да възстановят строгия режим в Европа, както правят преди [[Френската революция]] 1789. Това означава надмощие за аристокрацията и възстановяване на привилегиите им. Също така новото подреждане на Европа според Наполеон, което в лицето на [[Code Civil]] установява граждански права, трябвало да бъде отменено.

Вътрешнополитически, чрез либерални реформи или национални споразумения, реставрационните изисквания са заглушени, цензурата е засилена и свободата на пресата силно ограничена. Литератулните творби на „Млада Германия“, съставени от млади революционери-писатели, са цензурирани или забранени. Също и други критични към обществото или [[Национализъм|националистически]] [[поет]]и са ограничени от цензурата, някои попадат в изгнание, най-вече във [[Франция]] и [[Швейцария]]. Някои от тях са [[Хайнрих Хайне]], [[Георг Хервег]], [[Георг Бюхнер]] и [[Хофман фон Фалерслебен]].

 

[[Хайнрих Хайне]], силно демократически настроен, произнася прочутите думи: ''Това бе само прелюдия; там, където човек изгаря книги, накрая човек изгаря и хора''. [[Юлска революция|Юлската революция]] от 1830 във Франция създава подем на либерализма в Германия и в цяла Европа. Така в различни германски княжества още през 1830 се стига до регионално ограничени въстания, например в [[Брауншвайг]], [[Хесен]], [[Кралство Саксония]] и [[Хановер]], което частично повлиява и на конституцията им.

 

Също и в италианските републики, както и в полските провинции на Авсртия, Прусия и Русия (Полско царство) през 1830 има въстания, с цел национално-държавна [[автономия]]. В [[Обединено кралство Нидерландия]] Белгийската революция цели отделяне на южните провинции и създаване на белгийска държава като [[парламентарна монархия]].

 

=== Хронология на събитията ===

==== Предреволюционно развитие ====

* от 18 септември 1814 до 9 юни 1815: [[Виенски конгрес]]. Приетото „пренареждане“ на Европа слага началото на реставрационната политика.

* 18 октомври 1817: По време на Вартбургския празник се появяват призиви за обединение на Германия.

 

==== Развитие на революцията 1848 ====

* 27 февруари 1848: Вдъхновено от Февруарската революция във Франция Манхаймското събрание формулира [[петиция]] към управлението в [[Карлсруе]] с така наречените мартенски искания, което е предвестникът на Мартенската революция в държавите от Германския съюз.

* 1 март: Започва Мартенската революция в [[Баден (историческа област)|Баден]] с окупирането на сградата на баденския парламент в [[Карлсруе]].

* 6 март: Начало на Мартенската революция в Прусия с първи бунтове в [[Берлин]].

* 13 март: Начало на Мартенската революция във [[Виена]] с нахлуването в сградата на парламента; [[Клеменс фон Метерних]] си подава оставката и емигрира в Англия.

* 18 март: В [[Берлин]] се стига до въоръжени сблъсъци между протестиращите граждани и военните. Истинското развитие на конфликта исторически не е известно. Стига се до улични и барикадни битки, довели до стотици убити, според данните: 303 души, от които 11 жени и 4 деца <ref>(Siemann 1985, S. 68f.)</ref>.

* 20 март: Баварският крал [[Лудвиг I]] си подава оставката в полза на сина си [[Максимилиан II Йозеф (Бавария)|Максимилиан II]]. вследствие на размириците в [[Мюнхен]] и други градове в [[Бавария]].

 

==== Развитие на революцията 1849 ====

* февруари–март: Нови въстания в няколко австрийски области в Северна Италия. Най-вече революционният преврат срещу херцог [[Леополд II]] в [[Тоскана]] довежда до война между Австрия и Сардиния.

* 23 март: Нови поражения на северноиталианските революционери и кралство Сардиния срещу австрийската армия в битката при Новара.

* Карл Маркс/Фридрих Енгелс: [http://web.archive.org/web/20070507073115/http://gutenberg.spiegel.de/marx/nrz/me_nrhz.htm ''Статии от „Нов рейнски вестник“''] от 1 юни 1848 до 19 май 1849.

* ''[http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/que/normal/que835.pdf Конституция на Германския съюз]'' от 28 март 1849 в пълен текст; други документи за Мартенската революция ще намерите тук ''[http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/portal/Internet/ku.php?tab=que&ID=835 Интернет портал на „История на Вестфален“]''.

 

{{commonscat|March Revolution}}

[[Категория:История на Германия]]

[[Категория:Млада Германия]]