Разлика между версии на „Грузинска писменост“

м
- до днес.
м (унифициране - г.пр. --> г. пр.)
м (- до днес.)
== История ==
[[Файл:Georgian inscription at Bir El-Qutt, 430 AD.jpg|мини|Старите грузински надпис, асомтаврули, [[430]].]]
От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае и до днес. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение „Картлис цховреба“ – сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4 – 5 век. Категорични останки от документи, доказващи по-ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ – това само по себе си е доказателство, че по това време е имало писменост, макар и този факт да не доказва напълно съществуването и. През 1940 г., при археологични разкопки в град Мцхета-Армази са намерени няколко антични писмени творби. Надписите са изписани на гръцки, както и още един древнописмен графически стил. Няколко от знаците били изписани на трудно разпознаваем правопис, които според предположение на професор Павле Ингороква са най-древните примери за използването на Асомтаврули. Първите открития сочат, че грузинската азбука е създадена около трети-четвърти век, но не е било категорично доказано. Наскоро открит надпис на Асомтаврули от 4 век гласи „Даватската Стела“, също така е открит и подобен надпис в град Булнизи, където е построен Сионският манастир, там надписите датират от 492 – 493 г. През 1990 – 2000 година, под ръководството на Академик Леван Чилашвили се провеждат изследвания и са намерени документи, които дават възможност да се предполага, че грузинската азбука е създадена по-рано от трети век пр. Хр.
 
Грузинската писменост се състои три вида системи, като Асомтаврули е в основата им. Църковната религиозна писменост се образува от събирането на Асомтаврули с „духовното лице“ (хуци), от което се получила Хуцури-Асомтаврули, от която също произлизат Мргвловани, известна като обла или кръгова писменост, както и Мтаврули. Следващата е Нусхури (тя обединява Хуцури, Нусха-Хуцури, Котховани) и третата е Мхедрули. Всяка от трите писмени системи има свой характерен графически стил, но графичните знаци на писменост Нусхури са производни от развитието на Асомтаврули, а Мхедрули произхожда от Нусхури. Тези промени от своя страна произхождат от стремежа на езиковедите към опростяване на правописа.