Карамания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м - ден днешен; козметични промени |
||
Ред 1:
{{обработка|съкращаване и подобряване на стила}}
[[
'''Карамания''' е историческа област в [[Мала Азия|анадолското плато]] в Южна [[Турция]], на територията на която [[карамани]]те основават в средновековието Караманския бейлик<ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българите в Мала Азия (от древността до наши дни) |year= 1998 |publisher= ISBN 954-8638-12-6 }}</ref><ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия |year= 2003 |publisher= Огледалото }}</ref>
През [[античност]]та на тази територия се е намирала [[Исаврия]].
Наименованието си Караманският бейлик носи от името на основателя Караман бей. Караманогулларъ'' (Karamanoğulları)'' в пряк превод от турски'' ''значи Синовете на Караман. [[Етимология]]та на името Караман идва от [[турски|
== Караманско царство 1250 – 1487 ==
След разпадането на Селджукската държава върху бившите ѝ територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на [[селджуци]]те. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000.
Караманското царство е тясно свързано с българските земи, защото именно населението на това царство е преселено в новозавладените Балкански територии след разгрома му от османците. Караманското царство е единственото от анадолските царства, което толкова дълго време се е противопоставяло на османците и им е причинило толкова много главоболия и грижи. Караманите като преки наследници на Селджуките презирали османците и гледали на тях като по-нисша класа, Осман Бей е принижаван и наричан
Караманите са използвали старо-анадолската писменост<ref>Извадка от Енциклопедия Британика [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/426768/Old-Anatolian-Turkish-language Britannica Entry] "..така нареченият Старо-Анадолски Турски.. / ..so-called Old Anatolian Turkish.."</ref>, близка до [[Персийски език|персийския език]] (ф''арси'', ''Farsça'' ), а арабската писменост се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей. На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само на турски език.
== Основаване ==
При преселването си в Анадола караманите са предвождани от Саддедин бей и наброяват около 10 000 юрти. Това преселване става в началото на 11 век и се дължи на бягството им от настъпващите монголи. При идването си водели номадски начин на живот — през лятото са ползвали пасищата в района на Сивас, а през зимата се преселвали в северните райони на Иран. Под натиска на селджуките в края на 11 век приемат исляма. След смъртта на Саддедин бей мястото му заема синът му Нуреддин бей. За разлика от баща си той е войнствен и веднага пристъпва към завладяване на територии. Отначало превзема крепостта Ерегли, която е в ръцете на арменците, а след това — и Сиваската крепост, която по онова време се владее от
Нуреддин бей обявява зависимостта си от селджукския султан и му връчва ключовете на Сиваската крепост. Султанът остава много доволен от този жест и заповядва на Нуреддин бей да събере войска и да превземе крепостите Ерменек и Мут от арменците, които, освен че не признавали властта на селджукския султан, тероризирали и тюркските номадски племена, разположени между двете крепости.
Ред 45:
По същото време и монголите започват нови набези срещу селджуците. След продължилите няколко години войни Рукнедин Кълъчарслан IV е победен с помощта на Караман бей и заточен в крепостта Бурдур.
Междувременно монголите, ръководени от Байджу Ноян, започвайки от Ерзурум, са опустошили половината Анадол, стигайки чак до Аксарай. Една част от бейовете, които не са доволни от управлението на Иззедин Кейкявуз II, искат помощ от монголите в подкрепа на Рукнедин Кълъчарслан IV. Султан Иззедин Кейкявуз II от своя страна иска помощ от Караман бей и от другите му подчинени бейове. В състоялото се кърваво сражение при Аксарай Иззедин Кейкявуз II е победен и избягва при вуйчо си в Истанбул. Рукнедин Кълъчарслан IV е освободен от крепостта Бурдур и е възкачен на престола на селджуците. Скоро Караман бей признава властта на Рукнедин. Султанът таи омраза към Караман бей, но не иска да започва нова война и му оставя крепостите Мут, Силифке и Ерменек. Виждайки слабостта на султана, Караман бей иска и крепостта Ларенде. „Имам 2 хубави крепости и едната да я дам на теб ли?“ - е отговорът на сърдития султан. Скоро след това обаче султанът подарява крепостта на Хаджи бей, който е кръвен враг на караманите. Обиден от това, Караман бей събира войска и напада крепостта Ларенде. След превземането ѝ убива Хаджи бей и преименува крепостта на свое име. Градът
Рукнедин Кълъчарслан IV един по един убива и тримата бейове, които са заявили предаността си към него. Поради това че е подкрепил брат му и превзел против волята му Ларенде, султанът започва да се подготвя за война срещу Караман бей.
| |||