Киприян Картагенски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Категория:Християнски светци от 3 век --> Категория:Християнски светци от III век
м - ден днешен; козметични промени
Ред 24:
}}
 
'''Свети Киприян Картагенски''' (с рождено име - лат.: ''Thascius Caecilus Cyprianus'' ('''Тасций Цецилий Киприян''') е [[епископ]] на [[Картаген]] и автор на [[богослов]]ска литература. Създател е на [[Канон (религия)|канонканоничното]]ичното учение за единството на църквата и нейната йерархическа структура.
[[FileФайл:Heiliger Cyprianus.jpg|thumbмини|200px]]
 
== Биография ==
Роден е около 200 г. в езическо семейство. Става християнин и приема кръщение и скоро след това е ръкоположен за [[дякон]], а по-късно и за [[презвитер]]. Oколо 249 г. е избран за епископ на Картаген.
 
През 254 г. влиза в противоречие с папа [[Стефан I (папа)|Стефан I]] по въпроса дали трабва да се счита за действително [[кръщение]]то, извършено от християни-еретици (напр., от епископи разколници). В [[Северна Африка]] било традиция, еретиците, приемани в църквата, да бъдат кръщавани отново. Традицията в [[Рим]], [[Мавритания]] (част от Северна Африка) и цялата останала църква била кръщението, направено от еретиците, да се смята за валидно, и да не се прави повторно кръщение. Киприян отстоява своята позиция и два пъти свиква поместен [[събор]] на епископите от Северна Африка, които, заедно с него, да потвърдят необходимостта от повторно кръщение на еретиците. В отговор, папа Стефан I издава [[декрет]], в който забранява "нововъведенията", т.е. повторното кръщение на приеманите в църквата еретици. Този декрет е последван от кореспонденция между Киприан и други духовници, както и от още един поместен събор на северноафриканските епископи.
 
Окончателната развръзка на този спор не е достигнала до наши дни. В по-голямата част от Северна Африка обаче, както и в [[Кападокия]] (на територията на днешна [[Турция]]), по традиция всички езичници, приемани в църквата, са били кръщавани повторно; в цялата останала църква, те са били приемани само с възлагане на ръце; до ден днешен, традицията в Римокатолическата и в повечето Православни църкви отговаря на издадения от свети папа Стефан I, декрет, а именно – кръщението на други християнски деноминaции се приема за валидно, и не се прави повторно кръщение, а само миропомазване (освен при православните, приели римокатолицизма, тъй като те са били помазани по време на тайнството Свето Кръщение).
 
В края на 256 г., по времето на император [[Валериан I]] (253-260), започва ново гонение на християните. Мъченически загиват и папа Стефан I, и избраният след него папа [[Сикст II]]. В Северна Африка, Киприян подготвя християните за очакваното преследване, като пише "В похвала на мъчениците" (De exhortatione martyrii), и дава личен пример, когато сам е изправен пред римския проконсул на 30 август 257 г. Киприян е изпратен на заточение. Една година по-късно е върнат като затворник в Картаген. След назначаването на нов проконсул, Киприян е осъден на смърт и обезглавен с меч, на открито, пред голямо множество народ. Християни погребват тялото му, и на мястото на гроба и на екзекуцията му по-късно са построени църкви, впоследствие разрушени при нападението на [[вандали]]те.
 
Най-важната творба на свети Киприян е "За църковното единство" (De unitate ecclesiae), в която той пише: ''"Бог не е Отец на този, за когото църквата не е майка... тези, които се събират другаде, извън църквата, разпиляват църквата Христова... нито има друг дом за вярващите, освен едната Църква"'' . Запазени са също 81 негови писма, които представят жива картина на времето, в което живее. Сред творбите му са трактати върху молитвата Отче наш, за скормността на облеклото на девиците, "За морала", "За даването на милостиня" и др.
 
Почитан е като светец от Римокатолическата, Православната, Източните Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.
 
== Литература ==
* Brent, Allen, ed., "St Cyprian of Carthage: Selected Treatises," St. Vladimir's Seminary Press, 2007, ISBN 0-88141-312-7
* Brent, Allen, ed., "St Cyprian of Carthage: Selected Letters," St. Vladimir's Seminary Press, 2007, ISBN 0-88141-313-5
* Daniel, Robin, "This Holy Seed: Faith, Hope and Love in the Early Churches of North Africa," (Chester, Tamarisk Publications, 2010: from www.opaltrust.org) ISBN 095385634
* [http://www.ccel.org/search?qu=Cyprian Christian Classics Ethereal Library: Cyprian texts]
* J.M. Tebes, [https://archive.is/20130101224158/www.accessmylibrary.com/coms2/summary_0286-1939857_ITM "Cyprian of Carthage: Christianity and Social World in the 3rd. century"], Cuadernos de Teología 19, (2000)
* Федосик, В.А., Киприан и античное христианство. Мн.: Университетское. 1991. 208 стр.
* Альбрехт М. фон. История римской литературы. Т. 3. М., 2005. С. 1705—1717.