Мощи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-месността +местността)
м - ден днешен; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:St. Yves.JPG|thumbмини|250px|ддясно|Мощехранителницата и черепа на Свети Ив от Кермартин (1253-1303) в Трегуе, Бретан, Франция]]
'''Мощите''' ({{lang-la|reliquiae}}, останки) са [[организъм|тялотялото]]то или нетленна частица от тялото на [[човек]], обявен за [[светец]] от [[църква (институция)|християнската църква]]. Църквата благоговейно почита тези останки на като изпълнени с благодат светини. В християнската теология се смята, че в мощите на светците почива сам Бог и те имат дар да творят чудеса. <ref>[http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm#м Православен речник на Българския православен портал „Православието“]</ref><ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=235 Св. Юстин Попович, ''Светите мощи'', „Духовна култура“, кн. 9/2005 г.]</ref><ref>[http://www.the-orb.net/encyclop/religion/hagiography/cult.htm Thomas Head, ''The Cult of the Saints and Their Relics'', The On-line Reference Book for Medieval Studies (the ORB), College of Staten Island, City University of New York]</ref>
 
== Вярвания и обичаи ==
Още в [[ранно християнство|ранното християнство]] съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и [[църква (сграда)|църквицърквите]]те, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете [[Бари]] и [[Кьолн]] с мощите на [[Свети Николай]] и на [[Тримата влъхви]]. Съхраняват се най-често в [[реликварий]] – специален съд или кутия.
 
Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В [[житие|житията]] на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за [[канонизация]].<ref>[http://www.pravmladeji.org/node/1239 Александра Карамихалева, ''За нетлението и чудотворството на светите мощи'', „Православна младеж“]</ref>
Ред 16:
* При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.
 
* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[османска власт]], почивали в църквата „[[Света Петка Търновска|Св. Петка Търновска]]“ във [[Велико Търново]]. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм „[[Свети Апостоли|Св. Апостоли]]“ в [[Цариград]]. След вековни странствания ([[Видин]], [[Белград]], Цариград) мощите за последно са положени през [[1641]] г. в катедралата „Сретение Господне“ в гр. [[Яш]] (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица.<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=54154&edition_id=927&format=html ''Цар Иван Асен поискал мощите на света Петка Българска вместо злато'', в. „Атака“, 15 октомври 2008 г.]</ref>
 
* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] разрешава част от мощите на [[Свети Климент Охридски]] да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата [[Свети Климент и Пантелеймон|Св.Св. Климент и Панталеймон]] на [[хълм]]а Плаощник над [[Охрид]], а главата на Свети Климент е в манастира „[[Берски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“ край гр. Верия /Кара Ферия, Бер /, [[Северна Гърция]].