Лек крайцер: Разлика между версии

Тяхното логическо развитие се явяватса леките крайцери с броневи пояс от типа „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Чатъм]]“ ({{lang-en|Chatham}})<ref>В литературата понягога се водят тип „Бирмингам“ (''Birmingham''). Също се наричат и тип Town, тъй като носят имената на британски градове.</ref>. За съжаление на [[Военноморски сили на Великобритания|британския флот]] тези високоефективни кораби, много необходими за борба с [[рейдер]]и, струват значително повече от „Аретузите“ и нейните наследници: средната стойност на крайцера тип „Аретуз“ съставлява {{число|285000|фунта}} стерлинги, а на типа „Чатъм“ – {{число|356000|фунта}} стерлинги{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=7}}.

Политическото ръководство на [[САЩ]] счита за свой основен военноморски приоритет строителството на [[Линеен корад#Линкорите на Първата световна война|дредноути]] – след като линкорите се явяватса главната сила във флота, то те следва да бъдат строени приоритетно. В резултат [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският флот]] се отличава като крайно небалансиран. Към 1914 г. САЩ имат в строй 6 леки крайцера – 3 от типа „[[Леки крайцери тип „Честър“|Честър]]“ ({{lang-en|Chester}}) и толкова от типа „[[Крайцери тип „Сейнт Луис“|Сейнт Луис]]“ ({{lang-en|St. Louis}}), но нито един от тях не може да бъде определен като съвременен по мерките от началото на Първата световна. Снабдени с парни машини, те са прекалено бавни, а „Честър“ е са и много слабо въоръжени<ref name="MK-1996-05-05">{{cite

„Профинтерн“ и „Червона Украйна“ като крайцери в условията на Черно море нямат никаква ценност и, по същество, се явяватса много големи мореходни [[Канонерска лодка|канонерски лодки]].

Едновременно се изменя и военно-стратегическата обстановка на океанските театри на предполагаемата Трета световна война. Съветският надводен флот е прекалено слаб за морски сражения в класически стил, а в борбата с многочислените съветски [[подводница|подводни лодки]] артилерийските крайцери не могат да помогнат с нищо, което и предопределя достатъчно бързото отписване на леките крайцери от действащият състав на водещите флотове в света. Що се касае масовото строителство на леки крайцери в СССР през 1950-те години, то то се обуславя с желанието на Сталин да създаде океански флот, а също необходимостта да има относително мощни, макар и остарели кораби в реда на отслабения и неспособен напълно да контролира даже Черно и Балтийско море съветски флот, макар към момента на залагането на тези кораби те да се явяватса по право едни от най-добрите в своя тип, а по-късно са годни да оперират като оръжие за сдържане на самолетоносачите на САЩ до появата на мощните ракетни крайцери<ref name="KSF"/>.