Отваря главното меню

Промени

52 байта изтрити ,  преди 1 година
м
се явява ---> е
Заедно с това, разтегнатите комуникации на [[Британска империя|Британската империя]] изискват и друг тип крайцер – по-голям, с голяма далечина на плаване и относително добри условия за живит на екипажа и, разбира се, силно въоръжен. В края на 1900-те години британският флот започва да получава бронепалубните крайцери от типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“|Бристъл]]“ ({{lang-en|Bristol}}) и „[[Бронепалубни крайцери тип „Уеймът“|Уеймът]]“ ({{lang-en|Weymouth}}), с турбинни установки и станали родоначалници на „защитниците на търговията“ ({{lang-en|Trade protection cruisers}})<ref name="MK-1995-04-06"/>.
 
Тяхното логическо развитие се явяватса леките крайцери с броневи пояс от типа „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Чатъм]]“ ({{lang-en|Chatham}})<ref>В литературата понягога се водят тип „Бирмингам“ (''Birmingham''). Също се наричат и тип Town, тъй като носят имената на британски градове.</ref>. За съжаление на [[Военноморски сили на Великобритания|британския флот]] тези високоефективни кораби, много необходими за борба с [[рейдер]]и, струват значително повече от „Аретузите“ и нейните наследници: средната стойност на крайцера тип „Аретуз“ съставлява {{число|285000|фунта}} стерлинги, а на типа „Чатъм“ – {{число|356000|фунта}} стерлинги{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=7}}.
 
[[Файл:SMS Breslau 2.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Бреслау (лек крайцер, 1911)|Бреслау]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“]]
[[Файл:USSCharlestonC22.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Чарлстън“ от типа „Сейнт Луис“]]
 
Политическото ръководство на [[САЩ]] счита за свой основен военноморски приоритет строителството на [[Линеен корад#Линкорите на Първата световна война|дредноути]] – след като линкорите се явяватса главната сила във флота, то те следва да бъдат строени приоритетно. В резултат [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският флот]] се отличава като крайно небалансиран. Към 1914 г. САЩ имат в строй 6 леки крайцера – 3 от типа „[[Леки крайцери тип „Честър“|Честър]]“ ({{lang-en|Chester}}) и толкова от типа „[[Крайцери тип „Сейнт Луис“|Сейнт Луис]]“ ({{lang-en|St. Louis}}), но нито един от тях не може да бъде определен като съвременен по мерките от началото на Първата световна. Снабдени с парни машини, те са прекалено бавни, а „Честър“ е са и много слабо въоръжени<ref name="MK-1996-05-05">{{cite
|автор=В. Л. Кофман.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_05/05.htm |заглавие-част =США. Лёгкие и бронепалубные крейсера
}}</ref>. В резултат, в течение на 1927 – 1928 г. флота получава крайцерите „[[Червона Украйна (лек крайцер, 1915)|Червона Украйна]]“ (бивш „Адмирал Нахимов“) и „[[Красний Крим (лек крайцер, 1915)|Профинтерн]]“ (бивш „Светлана“, от 1939 г. – „Красний Крим“). Обаче проекта, разработен през 1912 г., към края на 1920-те успява да остарее. Най-сериозните недостатъци са ниската скорост, слабото [[корабна броня|брониране]] и неудачното поместената [[артилерия]], която има неголям [[калибър]].
{{цитат|
„Профинтерн“ и „Червона Украйна“ като крайцери в условията на Черно море нямат никаква ценност и, по същество, се явяватса много големи мореходни [[Канонерска лодка|канонерски лодки]].
|Платонов А. В. Крейсеры советского флота<ref>{{cite
|автор=Платонов А. В.
Замислени като тясноспециализирани кораби, леките крайцери непрекъснато еволюират в течение на четири десетилетия. На прехода 1940—1950-те години те достигат доста голяма степен на съвършенство, превръщайки се в почти универсални бойни единици, способни да изпълняват едва ли не всички задачи на флота, за изключение, може би, на противолодъчната борба. Но, както често се случва в историята, артилерийските крайцери, в т.ч. и леките, стават жертва на военнотехническия прогрес. Бурното развитие на авиацията и ракетното оръжие достатъчно бързо превръща леките крайцери в остарели кораби, пригодни главно за огнева поддръжка на десантните операции. Именно в такава роля те се използват редица локални конфликта, изпълнявайки ролята на големи [[Канонерска лодка|канонерски лодки]]. Но даже и в това си качество те изостават пред своите по-големи събратя – [[линеен кораб|линкорите]] и [[Тежък крайцер|тежките крайцери]]<ref name="USA_WW2-17"/>.
 
Едновременно се изменя и военно-стратегическата обстановка на океанските театри на предполагаемата Трета световна война. Съветският надводен флот е прекалено слаб за морски сражения в класически стил, а в борбата с многочислените съветски [[подводница|подводни лодки]] артилерийските крайцери не могат да помогнат с нищо, което и предопределя достатъчно бързото отписване на леките крайцери от действащият състав на водещите флотове в света. Що се касае масовото строителство на леки крайцери в СССР през 1950-те години, то то се обуславя с желанието на Сталин да създаде океански флот, а също необходимостта да има относително мощни, макар и остарели кораби в реда на отслабения и неспособен напълно да контролира даже Черно и Балтийско море съветски флот, макар към момента на залагането на тези кораби те да се явяватса по право едни от най-добрите в своя тип, а по-късно са годни да оперират като оръжие за сдържане на самолетоносачите на САЩ до появата на мощните ракетни крайцери<ref name="KSF"/>.
 
== Вижте също ==