Разлика между версии на „Питкерн“

25 байта изтрити ,  преди 1 година
м
- ден днешен
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
м (- ден днешен)
Британският военен кораб „Баунти“ („Щедрост“) под ръководството на капитан [[Уилям Блай]] напуска [[Англия]] и след трудно пътуване покрай нос Хорн (Южна Америка) в края на [[1788]] г. достига бреговете на остров [[Таити]] ([[Френска Полинезия]]) в [[Тихия океан]]. Задачата е да се натоварят калеми от така нареченото „хлебно дърво“ и да се превозят до Карибските острови, където да бъдат засадени, с надежда да се прихванат и отглеждат успешно. Екипажът се справя с тази задача за няколко месеца... но в това време вкусва прелестите на местния климат, на свободното поведение и леките нрави на младите таитянки. Моряците стават все по-небрежни при изпълнението на задълженията си. Блай се отнася грубо и дори садистично към тях и налага сурови наказания, най-често бичуване. Недоволството сред моряците нараства. И когато през април [[1789]] г. „Баунти“ напуска [[Таити]], част от моряците под водачеството на помощник-капитана Флечър Крисчън се вдигат на бунт, свалят Блай и верните му привърженици в лодка, оставят ги на произвола на вълните, а корабът с останалите метежници се връща в Таити. Въпреки всичко капитан Блай и неговите хора успяват да се доберат до [[Англия]], което означава, че за бунта вече се знае, че наказателната експедиция няма да закъснее и че всички ги очаква бесилката. Затова „Баунти“, предвождан от Флечър Крисчън с още осем бунтовници, шест мъже таитяни, дванайсет жени таитянки и едно момиченце, тръгват да търсят убежище и през януари [[1790]] г. го намират на труднодостъпния, ненаселен, но плодороден остров Питкерн.
 
В началото на 1790 г. те влизат в малкия залив, наречен после Баунти Бей, изгарят кораба и така се изолират от света. Но в райския кът нещата не потръгват. Скоро възникват конфликти между белите мъже. А пък мъжете таитяни роптаят, защото са ощетени при разпределянето на парцелите земя и жените (на шестимата таитяни се падат само три жени, докато на всеки от белите се пада по една жена). Недоволството им достига върха си, когато умира една от жените на белите и една от жените на таитяните му е дадена като „заместител“. Кризата прераства в кървав сблъсък и в края на септември 1793 г. петима от бунтовниците, в това число и Флечър Крисчън, са жестоко убити. Но скоро останалите живи моряци и вдовиците отговарят на удара и всички мъже таитяни са избити. По-късно двама от бунтовниците се пропиват. Единият пада в морето и се удавя, другият озверява, когато жена му умира и е убит от последните двама бели. Тогава най-старият моряк, Джон Адамс, ровейки в пренесените от кораба сандъци, попада на старата корабна Библия. Взима я в ръка, избърсва праха и чете на отворената страница стиховете от 1 Коринтяни, глава 6/9,10. Това му прави силно впечатление и скоро започва да чете Библията и на другите. На острова се възцарява мир. Питкерн е преоткрит съвсем случайно чак през февруари [[1808]] г. от Мейхю Фолджър – капитан на американския китобоен кораб „Топаз“, когато е останал жив само един от моряците – Джон Адамс. Заедно с него на острова живеят още тридесетина души, потомци на английските моряци и на таитянките. По-късно на острова пристигат мисионери и населението, изучавайки Библията, приема протестантството /всички са адвентисти от седмия ден/. И до ден днешен в това затворено общество се почита Библията и са толкова привързани към своя остров, че не желаят да го напуснат окончателно. На снимки от острова ще видите църквата и Библията. През [[1957]] г. на южния край на острова са открити останки от британския кораб „Баунти“.
 
Островът става известен от многобройни книги и пиеси и най-вече от пет филмови екранизации, посветени на бунта на кораба „Баунти“. Най-известни от тях са филмът от [[1962]] г. с легендата [[Марлон Брандо]], превъплътил се прекрасно в ролята на заместник-капитана Флечър Крисчън и филмът от [[1984]] г. с [[Антъни Хопкинс]] в ролята капитан [[Уилям Блай]] и [[Мел Гибсън]] в ролята на Флечър Крисчън.