Света София (Константинопол): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.39.89.40 (б.), към версия на Име12
Етикет: Отмяна
м - ден днешен; козметични промени
Ред 56:
На 23 февруари 532 година, седмици след разрушаването на втората базилика, император [[Юстиниан I]] решава да построи трета и напълно различна сграда, по-голяма и величествена от своите предшественици. Юстиниан избира за нейни архитекти физика [[Исидор от Милет]] и математика [[Антимий от Трал]], но Антимий умира още през първата година на начинанието. Самото строителство е описано в книгата на византийския историк и негов съвременник [[Прокопий Кесарийски]] „За сградите“. Колони и други мраморни блокове са доставени от цялата империя по [[Средиземно море]]. Твърдението, че те са плячка от градове като [[Рим]] и [[Ефес]] е по-късна измислица.{{hrf|Krautheimer|1986|205}} Въпреки че са изготвяни специално за „Света София“, колоните имат разлики в размерите.{{hrf|Mango|1985|65}}
 
Императорът си поставя много амбициозна задача – да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 г. под зоркия контрол на самия Юстиниан. На строежа работят над 10 хиляди души. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни [[мозайка|мозайки]] и скъпи видове [[мрамор]]. Строежът ѝѝ изпразва имперската хазна.
 
При осветяването на църквата на 27 декември 537 година, извършено от императора и патриарх [[Мина I Константинополски|Мина]],{{hrf|Müller-Wiener|1977|86}} според преданието Юстиниан изрича думите „[[Соломоне, аз те надминах!]]“, имайки предвид [[Соломонов храм|Храма на Соломон]] в [[Йерусалим]].{{hrf|Ангелов|2009|}} В продължение на почти хиляда години „Света София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света, като още съвременниците на строежа я признават за изключителен паметник на архитектурата.
Ред 93:
 
== Архитектура ==
[[FileФайл:Hagia-Sophia-Laengsschnitt.jpg|мини|Надлъжен разрез на Света София в оригиналния ѝ вид като църква]]
[[FileФайл:Hagia-Sophia-Grundriss.jpg|мини|Света София в план. Долу – приземен етаж. Горе – балкон]]
„Св. София“ е първият типичен пример за [[византийска архитектура]] и се счита от много хора за архитектурно чудо.
 
=== Централен кораб и купол ===
[[КартинкаФайл:576IstanbulSSofia.JPG|мини|Света София: южната стена тимпан и югозападният носещ стълб]]
Църквата не е стриктна [[базилика]], като централният ѝѝ [[Неф|кораб]], дълъг 76.2 м, е доминиран от [[купол]] с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 [[пандантив]]а. Счита се, че това е първата църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични – над [[Екседра|екседри]] с колонади, а средният – над [[апсида]]та. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над [[Емпория (архитектура)|емпорията]], се намира огромен прозорец.
 
В южна и северна посока централният кораб е ограничен от колонади, които носят стени [[Тимпан (архитектура)|тимпани]] пронизани от множество прозорци. Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“ ([http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Buildings/home.html Прокопий], [[561]] г.).
Ред 114:
 
== Значение ==
След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж [[Храм Свети Сава]] в [[Белград]]). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от [[Синан]] и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ – [[Шехзаде джамия]], [[Сюлейман джамия]], [[Султан Ахмед джамия]] (Синята джамия) и др.
 
== Бележки ==
Ред 147:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.kultur.gov.tr/tr/ayasofya/ayasofya.htm Виртуална панорамна разходка]
 
{{СОРТКАТ:София (Константинопол)}}